Археолог представя проучване на рядка пещ на близо 7000 години в Русенско
Една от пещите за изработване на керамика е с рядка за времето си архитектура Проучванията на селищна могила на близо 7000 години край русенското село Бъзовец ще бъдат представени на 15 април /четвъртък/ в Регионалния исторически музей в Русе от археолога д-р Димитър Чернаков. Една от пещите за изработване на керамика, открита там, е с рядка за времето си […]

Една от пещите за изработване на керамика е с рядка за времето си архитектура

Проучванията на селищна могила на близо 7000 години край русенското село Бъзовец ще бъдат представени на 15 април /четвъртък/ в Регионалния исторически музей в Русе от археолога д-р Димитър Чернаков. Една от пещите за изработване на керамика, открита там, е с рядка за времето си архитектура, съобщиха от културния институт в крайдунавския град.

Могилата представлява натрупани останки от няколко селища едно върху друго от каменно-медната епоха. Принадлежи на едни от първите земеделци и скотовъдци в Европа.

Обектът се проучва от 2012 година, като през изминалия археологически сезон е изследван пласт от ранния халколит (4800-4600 г. пр. Хр.).

Установено е, че най-източната периферия на селищната могила е била използвана за производствена дейност. Там са разкрити останките на грънчарска работилница за нуждите на самото селище. Това е едно от най-ранните археологически свидетелства за отделяне на грънчарството като занаят.

Разкрита е и правоъгълна сграда с две помещения, изградена от глина и дърво. Във вътрешността ѝ са проучени останки на две близко разположени глинени пещи с квадратна форма.

Едната от тях е с рядко срещани за времето и региона конструкция и устройство. Долепена е до източната стена на сградата с изнесен отвор навън. Пещта е изградена от две камери една над друга – долна полувкопана за гориво и горна за изпичане.

Върху подовата замазка на долната камера е открит сферичен отвор за подаване на въздух и регулиране на нивото на кислорода.

Пред входа на пещта има плитко вкопаване за складиране и подаване на гориво. Около структурата е изграден улей с лек наклон към нейния вход, предназначен за изливане на вода за регулиране на огъня и температурата на затопляне.

Най-вероятно пещта е била предназначена за изпичане на керамика и за термична обработка на храна. Моделът на този тип съоръжения се използва и усъвършенства в по-късните археологически епохи.

От Русенския музей информират, че под сградата с пещите се проучва и друга по-ранна постройка.

Източник: https://www.dunavmost.com/

ЧЕТИ САМО АКТУАЛНИ НОВИНИ http://10bg.eu/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Харесай ни във Фейсбук