Пандемия на страха и глупостта
Вече повече от година се намиране в ситуация на пандемия и съпътстващите я ограничителни мерки. Съвсем естествено и фокусът на общественото внимание е насочен основно към тази тема. Твърде често обаче тя се разглежда само в отделните аспекти, независимо дали те са здравни, икономически, социални или психологически. В повечето случаи се дава предимство на моментния […]

Вече повече от година се намиране в ситуация на пандемия и съпътстващите я ограничителни мерки. Съвсем естествено и фокусът на общественото внимание е насочен основно към тази тема. Твърде често обаче тя се разглежда само в отделните аспекти, независимо дали те са здравни, икономически, социални или психологически. В повечето случаи се дава предимство на моментния здравен компонент, но без дългосрочна перспектива. Това е напълно обяснимо, но и опасно късогледство.

В обществен аспект най-важни са изводите, касаещи взетите поуки от настоящата пандемия. Вероятно ще прозвучи черногледо, но моят извод е, че в България (и не само) общество няма. Кризата ясно показа какъв е подходът на хората. А той беше спасяване поединично.

Вземаните управленски решения бяха политически, а не базирани на здравна или икономическа логика. Подходът лъкатушеше в двете крайности, което доведе до подобно разбиране и сред обикновените хора: От панически страх и ужас, до откровено неглижиране.

Не бяха решени системните проблеми в здравната система, а насажданата паника доведе до „подсигуряване“ на хората, с превантивно болнично лечение. Това от своя страна доведе до липса на помощ за истински нуждаещите си. И така, въпреки затварянията, се стигна до рекордна смъртност, придружена с колапс за затворените бизнеси и липса на адекватни компенсации.

Така стигнахме и до естествения подбор. И всички сладки приказки за загриженост и емпатия се оказаха поредното празнодумие. Пандемията беше използвана за обществена и политическа легитимация, за лъскане на личен имидж и кариеризъм. Под маската на загрижеността се прокрадват тъмните сенки на личното облагодетелстване и егоцентризма.

Пролича ясно и ерозията на доверието към институциите, както и това към традиционните медии. Търсеният източник на информация стана компанията на Зукърбърг (Фейсбук), която също беше подложена на сериозна регулация, разбирайте цензура. Ограничителните мерки, въведени като някаква панацея от Китай и копирани от европейската цивилизация, така и не получиха необходимия резултат по ограничаване на заразата. Примерите за доста по-либералните мерки в Швеция и Беларус повдигнаха повече въпроси, отколкото достойни отговори могат да дадат изолационистите.

В глобален мащаб човечеството отново се постави в позицията на Бога. Не знам дали въпросният вирус е лабораторна изработка или естествено създаден в природата. Аргументи има и в двете посоки. Но грубата човешка намеса спрямо природата и нейното „управление“ е безспорен факт. Опитът да бъде направлявана посоката на всичко създава опасни предпоставки. Както и внушението, че природните ресурси не достигат за числеността на населението. Защо завършвам с това – отговорете си сами.

Автор: Тодор Беленски / Actualno

Източник: https://www.dunavmost.com/

ЧЕТИ САМО АКТУАЛНИ НОВИНИ http://10bg.eu/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Харесай ни във Фейсбук