Могат ли студентите в чужбина да преобърнат апатията към изборите
Ако човек не гласува на първите избори в живота си, най-вероятно няма да гласува и след това, казва Майкъл Брутер, професор в Лондонското училище по икономика и политически науки  Стига да е прав, българският студент Петър от Лондон ще прекара живота си в гласуване. Започнал е да се интересува от избори още преди да навърши […]

Ако човек не гласува на първите избори в живота си, най-вероятно няма да гласува и след това, казва Майкъл Брутер, професор в Лондонското училище по икономика и политически науки

 Стига да е прав, българският студент Петър от Лондон ще прекара живота си в гласуване. Започнал е да се интересува от избори още преди да навърши 20 години, разказва Свободна Европа. 

Избирателната активност в България е най-ниска сред младите хора. На местните избори през 2019 г. са гласували едва 11% от тези, които са под 29 години, измери тогава социологическата агенци Тренд. Това е нетипично за по-развитите държави, в които се твърди, че точно гласът на по-младите може да бъде решаващ за резултатите от изборите.

Тази година обаче нещата за България изглеждат различно.

Пука им, но защо?

В социалните мрежи се забелязва значителна мобилизация на студенти в чужбина. Те споделят ресурси с данни за предизборните кампании на партиите или с информация за политическата система на България. Целта им: да мотивират връстниците си да упражнят правото си на глас.

Сред най-активните места са tsarski.pishtovi и Жар-птица в Инстаграм. Техните постове се споделят в така наречените „сторита“ – публикации, които изчезват 24 часа след появата им, но мястото им е в горния край на екраните, което гарантира постоянно внимание към тях. Така посланието “Твоят глас е важен”, загатнато във всички подобни постове, перманентно циркулира в мрежата на студента.

Седмици преди изборите в групи от Германия и Обединеното кралство се обясняваше по няколко пъти как се подава заявление, как се намира най-близката секция, как да се предпазва човек от коронавируса, ако му се наложи да виси на опашка.

По-възрастните българи в чужбина също обясняват тези неща в социалните мрежи, но активността на студентите е по-необичайна: те са заминали от България съвсем млади, над 80% от връстниците им не гласуват изобщо, а ученето в чужбина определено предполага „живот навън“.

Откъде тогава идва този техен интерес към изборите през 2021 г.?

Петър има отговор на този въпрос. Той не би искал България да бъде за него това, което е била за родителите му – незаинтересована от човека държава. Да, вижда бъдещето си във Великобритания, но не иска България да му е „недостъпна“, когато се отдава на мечти за бъдещето си.

На обратния полюс е Надежда, която учи в Германия и е категорична, че след като си завърши образованието, ще се върне в София.

Музика, кино и непременно избори

Месеци наред Петър информира последователите си в Инстаграм за изборите в България, а живее на стотици километри на запад от София.

Той идва запъхтян за срещата ни в Зуум. Тъкмо се е върнал от снимки на дипломния филм на негов приятел и колега. И без да е ясно откъде идва, е ясно, че е творческа натура – с това черно поло, с изрусената коса и кръглите очила, които се отразяват в камерата. Зад гърба му има китара.

Петър е един от онези близо 6000 български студенти, които всяка година се насочват към Великобритания. Привлекли са го културата и езикът. Следва Филмова продукция и кинематография в университета в Борнмут, но живее „забутан“ в Солсбъри. Под псевдонима Hive Tressman в свободното си време прави музика. Защо не в България обаче?

„От малък знаех, че ще уча в чужбина казва той и усмивката изчезва от лицето му.

„За да не стане като с нашите“

Причината за това „да знае от малък“ са родителите му – и майка му, и баща му са актьори. „Докато растях, виждах как държавата не се грижи за тях, въпреки че те винаги са се трудили много усърдно“, казва. Според Петър мястото, където живеят, има негативно влияние над това, което правят. „Защо бих си причинил същото?“, добавя той замислено.

Като много български студенти, които в момента са в последната година от бакалавъра си, Петър е изправен пред въпроса къде и как да продължи пътя си. Взел е решение: вижда бъдещето си във Великобритания.

Причината за това е отношението на българската държава към всичко, което засяга артистичната сфера.

„Творците пречупват живота си през призмата на изкуството и не могат да живеят по друг начин“ казва той с поглед към тавана в търсене на точните думи. Намира ги: българската държава подмолно разрушава тези хора с липсата на интерес и грижи за тях.

После дава пример: първоначалната липса на икономическа подкрепа за креативния сектор по време на пандемията от COVID-19 в България.

Не казвам, че в Обединеното Кралство правителството се грижи повече за хората“, подчертава той. „Разликата, е че там поне претендират, че им пука“. А и в артистичните среди няма враждебност, хората се уважават. „Идвам като никой, но въпреки това не се чувствам пренебрегнат“ казва той.

Да говорим с примери

През 2019 г. музикалната индустрия във Великобритания се е разраснала с 11% и е допринесла 5,8 милиарда паунда към британската икономика.

А ето къде е България: годишните приходи на музикалния пазар са в общ размер от 8,4 милиона щатски долара според изпълнителния директор на Българската асоциация на музкалните продуценти Ина Килева. През 2020 г. заради стрийминг услугите индустрията в България се е разраснала с 12,6%.

„Във Великобритания постоянно има различни фестивали, а и културният сектор генерира много повече приходи за държавата, отколкото в България“, казва Петър. „Това създава у хората усещането, че е възможно да правят нещо, за което имат талант – дори това да е просто да пекат хляб, или да карат ски“.

Докато е живял в България, Петър не е имал такова чувство. „Виждал съм как артисти биват буквално смачквани от липса на окуражение“.

На 4 април Петър ще пътува с автобус до Саутхемптън, където се намира най-близката до него секция за гласуване. След Брекзит за Великобритания важи ограничението за откриване на максимум 35 секции извън Европейския съюз, въпреки че има подадени заявления за откриването на над 80.

Петър се надява, че чрез гласа си може да направи България по-хубаво място за следващите поколения. „Надявам се на тях да не им се налага да се преместят в чужбина, за да се чувстват комфортно“, казва той и вече поглежда с едно око към часовника. Трябва да работи по дипломния си филм.

Бъдеще в България

Срещу камерата в Зуум стои Надежда, която вчера се е подстригала сама. Тя е един от многото студенти, придобили фризьорски умения в търсене на разнообразие сред пандемията.

Надежда е избрала да следва в Германия, втората най-предпочитана държава за българските студенти. Градът, в който тя живее и учи, е Карлсруе. Той привлича много студенти с интерес в т.нар STEM – научните, техническите, инженерните и математическите дисциплини, и Надежда не е изключение. Тя е от онези студенти, които смятат да се върнат в България.

„Там прекарах по-голямата и по-хубавата част от живота си, все пак“ смее се тя от малката си стая в студентското общежитие. Надежда е на 20.

Има още нещо обаче: „Въпреки глобализацията, в чужбина винаги ще си останеш чужденец“, казва тя. Затова намира за ценна възможността да донесе обратно в България различни знания, порядки и работна етика, получени от взаимодействието с друга култура.

Сферата, в която Надежда се развива, е опазване на околната среда и това също има значение за плановете ѝ за бъдещето. „Според мен в България това все още е нишов сектор и ще има все по-голямо търсене“, смята тя. Значи ли това, че в Германия темата за опазване на околната среда е по-важна, отколкото в България?

„Съдейки по личното ми обкръжение, смятам, че младите в България определено се интересуват от този проблем. Вижда се, че се правят стъпки в тази посока – както от производители, така и от потребители“, казва тя уверено.

Въпреки това тя мисли, че в Германия хората са малко по-свързани с природата. „Това е част от културата им, а и голяма част от тях живеят в малки градчета и селца близо до природата.“

Затова тя допуска, че средностатическият германец е по-свързан с опазването на околната среда от средностатическия българин. Ако такава „средна статистика“ съществува, разбира се.

„Зелените“ и новите млади

Провинцията, в която се намира Карлсруе, е Баден-Вюртемберг. Населението й е особено загрижено за проблемите на околната среда. В последните избори за местно правителство от март 2021 г. категоричен победител стана зелената партия „Die Grünen“. Тя получи 32,6% от гласовете – с 8,5% повече от християндемократите. Баден-Вюртемберг е и германската провинция, в която „Зелените“ имат най-много подкрепа.

Надежда не е изненадана от този резултат. Според нея това се дължи особено на младите хора, които гласуват за това, което ще се случи в тяхното бъдеще в близките 10, 20 или 50 години. Така Надежда определя и своята мотивация да гласува в предстоящите избори за Народно събрание на България.

Това за нея представлява възможност да повлияе позитивно на бъдещето на страната, а по този начин и на своето. Според нея връстниците ѝ в Карлсруе виждат нещата по същия начин. „Със сигурност гласуването на изборите е тема, която вълнува диаспората, щом в град с население от около 300 000 души има отворена избирателна секция“, казва Надежда.

Желанието на българите в Германия да гласуват на изборите на 4-ти април е довело до откриването на рекорден брой секции: в страната ще бъдат открити 62 секции в 51 населени места.

Надежда вижда засилен интерес към гласуването и сред своите приятели и познати. „Те са много активни и взаимно си помагат и се подбутват. Обясняват, примерно, как да се регистрираш, къде да гласуваш“.

Говори от студентската си стая, докато в споделената кухня на етажа й се пече нещо за вечеря. Време е за край на този разговор и за поглед към социалните мрежи, където хора като Петър и Надежда тъкмо са започнали да обясняват коя българска партия какво предлага, ако гласуваш за нея.

Много внимават какви източници ползват, за да заобиколят фалшивите новини, лъжите и обикновената пропаганда. Ясно е, че мотивацията им да гласуват няма нищо общо с решението да се връщат или не. Нали така бяха написали други като тях: където и да си, „имаш право на България“.

Източник: https://www.dunavmost.com/

ЧЕТИ САМО АКТУАЛНИ НОВИНИ http://10bg.eu/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Харесай ни във Фейсбук