Руски туристически блогър: Силистра е най-подценяваният град в България
Александър Лапшин е известен руско-израелски туристически блогър и журналист, който е посетил повече от 146 страни. В началото на Новата годината той е посетил Силистра, след което е споделил с многото си почитатели впечатленията си от крайдунавския град и публикува фоторазказа си за него, пише Кворум Силистра. Публикуваме превода на статията на журналиста и показваме […]

Александър Лапшин е известен руско-израелски туристически блогър и журналист, който е посетил повече от 146 страни.

В началото на Новата годината той е посетил Силистра, след което е споделил с многото си почитатели впечатленията си от крайдунавския град и публикува фоторазказа си за него, пише Кворум Силистра.

Публикуваме превода на статията на журналиста и показваме няколко от неговите авторски снимки, защото е важно да знаем как ни виждат хората отстрани и когато това го прави професионален журналист и наблюдател е интересно. Въпреки, че сме сигурни, че не всички ще се съгласят с част от информацията която той предоставя.

Разположен на брега на Дунав, граничният град Силистра е може би най-подценяваният в България. Въпреки факта, че през него минава един от основните пътища, свързващи Румъния и България, в него отсядат само няколко гости на града.

Представете си само – през последните сто години и половина Силистра премина пет пъти от България до Румъния и обратно. Последният път е било през 1947 г., след края на Великата отечествена война и вече при социализма, както в България, така и в Румъния.

В резултат границата преминава точно през града, в резултат разстоянието от жилищните блокове от съветски тип с девет етажа до оградата със съседната държава са десет метра.

По време на комунистическия период властите превръщат Силистра в голям индустриален център, издигайки десетки индустриални гиганти в града, активно унищожавайки уникалната екосистема на Дунав.

Градът нараства и се развива бързо до 1990 г., след което започва упадъкът, разрухата на предприятията, изселването на населението и пълната депресия.

В Силистра няма много архитектурни паметници, отначало разрушени по време на войната, а след това от необузданото строителство на сгради в стила на социалистическия реализъм.

Днес най-достойният обект за туризъм е мощната крепост Меджиди Табия, извисяваща се на хълм над града. Това е турско укрепление, което е част от османската укрепителна система, използвана по време на Кримската и Руско-турската войни от 1877-1878 г. Турците са построили 8 или 10 такива крепости само около Силистра. Днес е оцелял само един. Впрочем същите крепости има и в други два дунавски града на страната – в Русе и Видин.

Крепостта се намира малко по-далеч от центъра на града и ако нямате собствена кола, по-добре е да използвате градски транспорт. В противен случай повторете нашата грешка и ще се катерите нагоре цял един час между частни имоти с лаещи кучета.

Интересен исторически факт е, че писателят Лев Николаевич Толстой участва в руско-турската война точно тук, близо до Силистра. И малко преди смъртта си, вече в далечна Русия, той завещава шепа пръст от гроба си, за да бъде прехвърлен тук, в крепостта Меджиди-Табия. И това бе било направено.

Многобройни оръдия на територията на крепостта датират от периода на Великата отечествена война. През 1945 г. градът е превзет от войските на съветския Трети украински фронт с подкрепата на българския 31-ви Силистрински полк.

Както вече споменахме, Силистра е по-интересна със своята история и местоположение близо до румънската граница и в по-малка степен като туристически център. Градът е преобладаващо „съветски“, по-скоро провинциален, постепенният му спад се усеща през цялото време. Тук няма работа, младите хора ходят до София, доколкото могат, или дори в чужбина. Място за пенсионери с тихи паркове, уютни пейки, семейни кафенета и дори дом на културата.

Дълги години под управлението на румънците оставят своя отпечатък върху архитектурата на Силистра. Този румънски стил,не може да объркате с нищо друго. Археологически музей е в същия румънски стил.

Малко далеч от центъра е района, който се нарича „самолета“. Тъй като съветският лайнер Ту-134 стои тук от съветско време. Около обичайния жилищен квартал, а отзад – граничната ограда с Румъния. Вървете двадесет метра от самолета и се озовавате на границата. Тук оградата е ръждясала и отдавна няма смисъл от гледна точка на сигурността. И двете страни са членки на Европейския съюз, пътуването е безплатно, няма нужда да се възстановяват огради.

Още година-две и двете страни ще влязат в Шенгенското пространство и тогава оградата ще бъде напълно разрушена, като последната реликва от съветската епоха. Междувременно границата се простира точно пред жилищни сгради. Като цяло подозирам, че при комунизма в тези къщи са живели военни семейства. На кого още ще бъде позволено да живее близо до границата? Тези, които пазят тази граница. Тук, в дворовете, са запазени римски разкопки със средно запазено състояние. Вероятно тук ще се интересуват археолози. Но честно казано, лично на на мене – не.“

Източник: https://www.dunavmost.com/

ЧЕТИ САМО АКТУАЛНИ НОВИНИ http://10bg.eu/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Харесай ни във Фейсбук