Станимир Стоянов: Кой заслужава да ни управлява?
Кой заслужава да ни управлява? „Голям подвиг е да вършиш това, което трябва, а не това, което искаш“                                                                           […]

Кой заслужава да ни управлява?
„Голям подвиг е да вършиш това, което трябва, а не това, което искаш“
                                                                                                      СЕНЕКА

Станимир Стоянов

Формалният отговор на въпроса в заглавието е известен: ВСЕКИ, който след избори успее да събере парламентарна подкрепа за съставяне на правителство. Отговорът, от гледна точка на креативна визия за бъдещето на нацията и държавата, е: НИКОЙ.

Горчивата истина за българските политически лидери на старта на 3-ото десетилетие на 21 век е, че те – независимо от възрастта си – са презрели плодове на 20-и век.

Нашият политически елит, носещ първородния грях на ПРЕХОДА, пропусна шанса да подкрепи и даде път на нова генерация български политици. Политици с потенциал да отговорят на предизвикателствата, на яко набиращия скорост информационно-технологичен двадесет и първи век. Защото ако преди 20 години мечтаехме да се движим по високоскоростни магистрали, днес искаме високоскоростен интернет. Глобален факт е, че НАСТОЯЩЕТО С ФОРСАЖ НАСТИГА БЪДЕЩЕТО.

Политическият ни елит няма вина за това, че живее в интересни времена – за него това по-скоро е БЕДА. Вината е в нежеланието и неспособността му да изгради и даде път на нови, модерни, креативни, честни и мотивирани да работят за народа и обичащи страната си компетентни хора. Накратко – ВИЗИОНЕРИ с добра визия.

От три десетилетия твърдя, че само превръщането на Културата на Постижения в доминираща в страна с традиционна култура на оцеляването като България,  може качествено да промени нещата.

Но преди да успеем да „сменим“ чипа на българите, КОВИД-19 смени чипа дори на… американците. Вирусът захрани страховете и несигурността на хората и засили позициите на културата на оцеляване по света и у нас. Ситуацията катализира негативните тенденции в Европа, стартирали далеч преди пандемията и дори преди „нашествието“ на мигрантите.

Независимо от политическите пристрастия, в обществата се прояви главната разделителна линия: между Страха и Куража. И за народите е валидна притчата за двата вълка. Расте и побеждава този, когото по-добре хранят. В САЩ, в крайна сметка, сивият вълк на Страха изяде Тръмп.

Партиите у нас през пролетта ще се явяват на избори, не за да вършат подвизи, а за да печелят гласове. Следователно посланията им ще бъдат ориентирани към нагласите на мнозинството. В такава ситуация дори абсурдни за 21-та година на 21 век лозунги – „Никой няма да остане гладен!“, може да свършат работа.

Практически всички участници в изборите с реални шансове за парламентарно присъствие ще захранват културата на оцеляване и сами ще се захранват от нея. Порочен кръг, от който не можем да се измъкнем над 30 години.

Няма да го разкъсаме и след тези избори.

Независимо от идеологическите различия, определяни в координатните оси ляво-дясно, консервативно-либерално, българските политически партии ще се конкурират основно във флирта с културата на оцеляването и нейните производни – бедността, страха, несигурността, завистта, корупцията и посредствеността.

Който я прелъсти – ТОЙ ще спечели изборите.

И най-вероятно, след като генерира парламентарна подкрепа, ЩЕ ЗАСЛУЖАВА да ни управлява. Който и да е той, в крайна сметка ще ни предложи повече или по-малко от същото: ГРИЖА И ЗАЩИТА – помощи, безлихвени кредити, добавки, надбавки, повишения, намаления, гаранции, грантове, траншове, язовири, газопроводи, магистрали, училища, градини и зали…

Тези, които искаха нещо различно като СВОБОДА И ПОСТИЖЕНИЯ – развитие, справедлива конкуренция, високи доходи, зелена среда, дигитализация, високи технологии и интелигентен растеж, излязоха през лятото на 2020 година на площадите в по-големите български градове.

Първоначалният импулс на ПРОТЕСТИТЕ дойде от младите талантливи българи, върнали се от страни, поощряващи културата на постижения. И точно те първи се почувстваха социално непотребни и всеки си хвана пътя – кой откъдето е дошъл. Което обрече протеста на тъжен край.

Позицията на Бойко Борисов като шампион на „аналоговата“ политика беше прагматично разчетена – тия хора по моите магистрали няма да се возят и няма какво да си кажем с тях. Качи се на джипа и започна да показва какво е свършил на СВОИТЕ хора. И сигурно няма да спре, поне до изборите …

И „Отровното трио“ ,“Демократична България“ и „Шоуто на Слави“ не успяха да разбият кода към дигиталните сърца на младите. „Умните, красивите и успелите“ тепърва ще трябва да защитят претенциите си като обяснят на електората как смяната на съдийската бригада може да подобри качеството на играта – например, на националния отбор по футбол.

Особено като „Божието око“ на видеоповторението отдавна прави невъзможна „Божията ръка“ на Марадона (Светла му памет!).
БСП и ДПС като системни партии на Прехода се дефинират на първо място като предсказуеми и от тях се очаква да вършат всичко, за да постигнат това, което най-много искат – Властта. Обединените патриоти и „Воля“ влязоха в „Игрите на оцеляването“ и дори след изборите няма да излязат от тях.

Румен Радев си позволява да заиграва и с мащабните, и с маргиналните групи на протеста. Но той се бори не да ни управлява, а да ни представлява. А докато дойде ред за тези избори, много вода ще изтече и много ваксини ще се продадат, пардон, ще се поставят…

Преди години имах честта за мен да работи един  много достоен и способен човек. Попълвайки в открита служебна анкета въпроса: „Какво ви трябва, за да живеете добре?“, отговори: „Не съм научен да живея добре“. Мисля, че в подобна анкета на Европейския съюз българският народ може би единствен днес би отговорил по същия начин. Много е „лесно“ да управляваш такъв народ. Каквото и да направиш „за негово  добро“ – трябва да е благодарен.

Всъщност, ако не е, значи не знае какво иска да иска и… сам си е виновен. Защото, както се казва, е „прост материал“… Или пък сбор от „80% дебили“?!

При това положение КОЙ политик ще се мори да създава за едни избори креативна визия за бъдещето на нацията и държавата. И кой влиза в българската политика за големи подвизи?!? Май – НИКОЙ…

Станимир Стоянов е основател на Международна Академия за Високи Постижения „Сър Исак Нютон“. Един от най-мащабните европейски мислители, визионер от глобален мащаб. Адепт на културата на постижения в България и в Европейския съюз.

Източник: http://epicenter.bg/

ЧЕТИ САМО АКТУАЛНИ НОВИНИ http://10bg.eu/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Харесай ни във Фейсбук