На 3 януари 1990 стартира Кръглата маса, която проправи пътя на демокрацията
Покрай пандемията от коронавирус забравяме дори знакови за най-новата ни история дати. Като днешната – на 3 януари. През 1990 стартира на този ден започва работа Кръглата маса, която осъществи прехода към демокрация.  Моделът на „кръглите маси“ е изработен и вече прилаган в други страни от Източния блок. Целта й бе по мирен път да […]

Покрай пандемията от коронавирус забравяме дори знакови за най-новата ни история дати. Като днешната – на 3 януари. През 1990 стартира на този ден започва работа Кръглата маса, която осъществи прехода към демокрация. 

Моделът на „кръглите маси“ е изработен и вече прилаган в други страни от Източния блок.

Целта й бе по мирен път да се постигне споразумение между БКП и опозицията, в лицето на СДС, за осъществяване на преход към демокрация.

Кръгла маса в България, известна също като Национална кръгла маса, е място за политически консултации, проведени в България от 3 януари до 14 май 1990, по подобие на други страни от вече бившия Източен блок при падането на комунистическите режими в Източна Европа.

На тези консултации в зала 6 на НДК управляващите и опозицията се договарят как да бъде осъществен преходът към демокрация и пазарна икономика.

Заседанията на Кръглата маса се предават директно по програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, а вечер след „По света и у нас“ по БНТ се излъчва репортаж за заседанието през деня.

Основните резултати са:

– премахването на Член 1 от старата конституция,

– разпускане на политическата полиция (част от бившата Държавна сигурност),

– деполитизиране на армията, полицията, съда, прокуратурата и дипломацията,

– разпускане на организациите на БКП по месторабота.

– Премахнат е Държавният съвет и на негово място е учредена президентска институция.

– Взето е и решение за свикване на 7 Велико народно събрание, което да изработи нова конституция.

След преврата на 10 ноември събитията започват да се развиват стремително. Влиянието на опозицията, съставена от различни неформални сдружения и възстановени опозиционни партии, стремително нараства.

На 18 ноември е проведен първият свободен митинг, организиран от КТ „Подкрепа“ и „Екогласност“ на площада пред Храм-паметника „Свети Александър Невски“.

На 7 декември е създаден СДС – коалиция от новосъздадени политически организации.

В същото време БКП започва вътрешно обсъждане в посока на отслабване на монопола си върху властта (на свой пленум на 11 – 13 декември ЦК на БКП предлага отмяна на член 1 от Конституцията, а на 14 декември в Народното събрание е внесен съответният проектозакон). В същото време започват да се провеждат митинги, свикани от опозицията, на които се настоява за по-бърза процедура на премахване на чл. 1 и за деполитизация на държавните институции[3].

Според Димитър Луджев предложението за Кръгла маса е направено от СДС на 19 декември, и макар в началото БКП да е била против, след това започва консултации за организирането на национална кръгла маса с казионните политически и обществени организации, синдикатите и творческите съюзи, а след две седмици, на 3 януари 1990 г. и с представители на опозицията.

СДС обаче отказва да преговаря с ОФ, профсъюзите и ДКМС поради тесните им връзки с комунистическата партия и затова се решава страните да са две: БКП и СДС, които имат право да включват и други страни в квотите си.

Подготвителните срещи са проведени на 18 и 19 януари, като на 18 януари е издаден брой първи на бюлетин „Кръгла маса“.

Първото пленарно заседание е на 22 януари в НДК, като в нощта преди неговото откриване излиза първият вестник на СДС „Кръгла маса“.

Според Желю Желев при дебатите делегацията на БКП иска перестройка по модела на Горбачов, която да реформира социалистическата система, за да я приспособи към новите реалности и да я демократизира, докато опозицията счита тази идея за утопична и иска премахване на социалистическата система изобщо, защото тя не подлежи на демократизация поради тоталитарния си характер.

На 12 март са подписани три споразумения:

– за ролята и статута на кръглата маса,

– за политическата система и

– за гарантиране на мирното развитие на прехода.

Тогава Александър Йорданов за пръв път произнася станалата впоследствие крилата фраза „Днес е прекрасен ден за българската демокрация“.

Между 3 януари и 15 май 1990 г. Кръглата маса заседава 19 пъти.

В началото участниците се обръщат един към друг с „другарю“.

Първа Елка Константинова, лидер на радикалдемократите, се обръща на 23 януари към Андрей Луканов с „господин“, а той ѝ отвръща с „госпожо“.

Кръглата маса е успех за БКП, защото тя съумява да създаде впечатление, че е поделила отговорността за съдбините на България с демократите и е умерен и благоразумен партньор. Същевременно нейните дейци запазват пълен контрол над управлението, над процеса на промени и над финансовите ресурси. Това дава възможност за подготовка на предстоящите избори.

Кръглата маса е успех и за СДС, защото носи официалното му признание и лицата и имената на опозиционните лидери стават известни. Изказванията им по националните медии срещу тоталитаризма са истинско чудо за широката публика и доказателство, че може да се говори свободно. От друга страна, заседанията на Кръглата маса отклоняват вниманието на СДС от изграждането на организационна мрежа в страната и от подготовката на предстоящите избори.

Кръглата маса обаче се съсредоточава върху политическата рамка на промените и почти не дискутира икономическите реформи и смяната на собствеността. Вместо на полето на финансите и икономиката битката се води предимно на идеологическия фронт.

Според Желю Желев „ Кръглата маса е най-успешният и най-плодотворен период на българския преход. На нея в рамките на четири месеца и половина беше разградена цялата политическа система на тоталитарния комунистически режим, изграждан в България в продължение на близо 45 години “

Според други български оценки тя е „пореден заговор срещу интересите на народа“, „жестоко предателство към стремежа на преобладаващата част от нацията да се освободи от комунистите“, но и „ключов фактор в осигуряване на съгласие помежду съревноваващите се политически сили, допринесли за постигането на национално единство“ или сполучлив опит на тоталитарната система да забави реформите за колкото се може по-дълъг период от време.

Според Румен Данов Кръглата маса е умен механизъм, полузаконен и почти антиконституционен опит на реформаторските сили в БКП да надделеят над консерваторите, като размахат плашилото на страшната опозиция и на Москва.

Въпреки обществените надежди, Кръглата маса не успя да реши основните проблеми, а и до днес витаят тежки съмнение за задкулисни договорките между тогавашния водач на опозицията д-р Желев и реформатора комунист Андрей Луканов. Според изследователи на прехода Кръглата маса е забавила развитието на България с няколко години и е може би основната причина страната да мине направо от тоталитаризъм към олигархична държава.

В края на работата й през март към дискусиите се присъедини и Ахмед Доган като председател на ДПС. Патриаршията и Мюфтийството също присъстват на заседанията, но само като наблюдатели. Взетите на Кръглата маса решения я превръщат в онова историческо събитие в началото на българския преход, което предопредели първите стъпки на страната ни по пътя на демокрацията.

Но и изпрати в непрозрачността на сивата зона цялата тогава все още държавна икономика.

Основната задача на Кръглата маса е да подготви промяната на политическата система. Но всъщност тя конституира политическия модел на прехода и легитимира основните негови играчи.

Става въпрос както персонално за участващите в нейната работа личности, така и за политическите сили, които остават основни в българската политика и до днес – БСП, СДС и ДПС.

Тъкмо на Кръглата маса за първи път получиха национална известност опозиционни дейци, които оставиха следа в българската политическа история.

На нея звучеше елегантната реч на най-добрия оратор на СДС д-р Петър Дертлиев, емоционалните изхвърляния на Георги Спасов, пестеливите, грубоватички изявления на русенския работник-дисидент Любомир Собаджиев, създател и председател на Гражданска инициатива.

Колкото до останалите от почти стотината участници в официалните преговори и в тайните договорки – повечето съумяха политически или материално да осребрят събитието.

Кръглата маса дава мощен тласък на политическата кариера на Желю Желев. Тогава е председател на Координационния съвет на новоучредената коалиция Съюз на демократичните сили (СДС). Желев всъщност прави най-главоломната кариера от всички участници в преговорите в НДК. Още на 1 август същата година – 1990-а, е избран от депутатите във Великото народно събрание за президент на Република България.

Източник: http://epicenter.bg/

ЧЕТИ САМО АКТУАЛНИ НОВИНИ http://10bg.eu/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Харесай ни във Фейсбук