Financial Times: Мрачна година очаква руските дисиденти
Мрачна година очаква руските дисиденти, пише авторитетният британски вестник Financial Times, цитиран от Агенция „Фокус“. Нужна е особена смелост, за да бъдеш дисидент в Русия. Думата, която чупи езика – „пугачовщина“, се отнася до най-голямото селско въстание през царския период. Водачът му Емелян Пугачов е заловен през 1774 г., поставен в клетка и изпратен в […]

Мрачна година очаква руските дисиденти, пише авторитетният британски вестник Financial Times, цитиран от Агенция „Фокус“.

Нужна е особена смелост, за да бъдеш дисидент в Русия. Думата, която чупи езика – „пугачовщина“, се отнася до най-голямото селско въстание през царския период. Водачът му Емелян Пугачов е заловен през 1774 г., поставен в клетка и изпратен в Москва, където е обезглавен и разрязан на четири. През 30-те години на миналия век, по време на сталинистката диктатура, комунистическите лидери бяха принудени да признават вината си по време на скалъпени процеси и след това бяха разстреляни.

Съвременният либерален руски политик Борис Немцов беше убит през 2015 г. близо до стените на Кремъл. Алексей Навални, най-известният критик на президента Владимир Путин, беше отровен през август с „Новичок“, припомня изданието.

Дългогодишната руска традиция на брутално потискане на несъгласието предполага, че 2021 г. ще бъде тъмна година за лидерите на опозицията. В същото време Русия е държава, в която има много странни обрати. В отдалеченото село Повалихино, на 530 километра от Москва, представител на пропутинската партия „Единна Русия“ поиска 35-годишна чистачка на име Марина Удгодская да се присъедини към него на местните избори през септември, за да отговори на официалното изискване за двама кандидати. За изненада на всички – не на последно място за самата нея – напълно лишена от политически интереси, г-жа Удготская спечели съкрушителна победа.

Можем спокойно да кажем, че подобен провал в национален мащаб няма да настъпи през септември 2021 г., когато руснаците ще изберат нов парламент. Кремъл затяга и без това суровите забрани за независима политическа дейност. Той разширява дефиницията на понятието „чуждестранен агент“ и сега този термин може да бъде приложен към всеки човек, който е критичен към настоящото правителство.

Налице е широко недоволство от управляващата партия „Единна Русия“, но Кремъл възнамерява да неутрализира всеки член на опозицията, който преодолее законовите бариери, и ще го направи с малък брой нови „спойлер партии“, които ще притеглят към себе си гласовете на протеста. Тези партии – „За истината“, „Зелената алтернатива“ и „Новите хора“ – декларират своята независимост от влиянието на правителството. Истинското им предизвикателство е да добавят финалните щрихи към оптичната илюзия за политическа конкуренция, характерна за управлението на Путин.

И накрая, идва беларуският фактор. В Беларус протестиращите продължават да протестират срещу фалшифицираната, според изданието, победа на изборите на Александър Лукашенко, авторитарният държавен глава, управлявал страната от 1994 г. Един от уроците за Кремъл от тези събития е, че официалната манипулация на изборите трябва да бъде добре подготвена предварително. Друг урок е, че при никакви обстоятелства на опозиционен кандидат не трябва да бъде позволено да използва общото социално недоволство в своя полза, както направи неопитната, но смела Светлана Тихановская в Беларус.

Дори ако Алексей Навални получи шанса да води кампания на предстоящите избори, остава открит въпрос дали той може да окаже значително въздействие. Според Levada Center, най-авторитетната социологическа служба в Русия, обществената подкрепа за Навални е доста слаба. В последните анкети участниците в фокус групите не скриха отвращението си от „паразитната бюрокрация“, но изразиха и напълно разбираема гледна точка – не са възможни реформи, докато Путин остане на власт и няма реална алтернатива за него в обозримо бъдеще.

Докато Путин прокара конституционните изменения през юли тази година, които му позволяват да остане на власт до 2036 г., ако реши, той се бореше да контролира здравното и икономическото въздействие на пандемията от коронавирус. Тази борба далеч не е приключила. Въпреки това, за разлика от Лукашенко, чиито катастрофални действия за борба с Сovid-19 изиграха значителна роля в негативното отношение на беларусите към неговото управление, политическите щети за Путин бяха по-малко, отколкото изглеждаха през първите месеци на пандемията.

Ако западните правителства нямат друг избор, освен да работят с Путин, каква позиция трябва да заемат по отношение на руските опозиционни активисти? По-рано тази година новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън написа: „… ние трябва да застанем на страната на руското гражданско общество, което говори смело отново и отново. срещу клептократичната авторитарна система на Путин“.

Това са смели думи. Опитът на американско-руските отношения през последните 50 години обаче показва, че преместването на фокуса към гражданските свободи е от полза само когато са изпълнени определени условия. Първо, у Кремъл трябва да се създаде впечатлението, че САЩ и техните съюзници са сериозни относно поддържането на контакт с Москва по други въпроси, които са пряко важни за нея, включително контрола върху оръжията или глобалните регионални конфликти. Второ, руските лидери трябва да бъдат ангажирани с политическата реформа в страната.

Два примера от края на ХХ век илюстрират тези точки. Когато Джими Картър беше президент през 70-те години, той морално призова да засили борбата по въпроса за правата на човека, но тази политика беше слабо обмислена и всъщност само влоши живота на съветските дисиденти. За разлика от тях, администрацията на Роналд Рейгън постигна значителен напредък в отношенията между САЩ и СССР в края на 80-те години, включително в областта на правата на човека. Основната характеристика на този период обаче беше, че тогава на власт беше Михаил Горбачов, един от най-либерално настроените лидери в руската история.

Днес ситуацията е коренно различна. Путин засилва натиска върху гражданското общество, дори преди инаугурацията на Байдън. Той презира идеите на Запада за свободите и върховенството на закона. Следователно установяването на конструктивни контакти с Москва ще бъде изключително трудно и дори, може би, неподходящо.

Но ако Байдън наистина иска да помогне на руските дисиденти, той в даден момент ще трябва да помисли как да възстанови известна степен на доверие между Вашингтон и Москва.

Източник: http://epicenter.bg/

ЧЕТИ САМО АКТУАЛНИ НОВИНИ http://10bg.eu/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Харесай ни във Фейсбук