Лобистки законопроекти задръстиха парламента
Вместо да мислят за преодоляването на последиците от кризата, депутатите са се вторачили в наближаващите избори Наближаването на изборите винаги се усеща в работата на Народното събрание. На депутатите им остават, реално погледнато, няколко седмици, в които могат да добавят нещо полезно в националното законодателство. Бихме очаквали, че ще се фокусират изцяло върху подобряването на […]

Вместо да мислят за преодоляването на последиците от кризата, депутатите са се вторачили в наближаващите избори

Наближаването на изборите винаги се усеща в работата на Народното събрание. На депутатите им остават, реално погледнато, няколко седмици, в които могат да добавят нещо полезно в националното законодателство. Бихме очаквали, че ще се фокусират изцяло върху подобряването на правилата на вота или пък в мерки, които имат отношение към последиците от здравната и икономическата криза. Нищо подобно. В тези напрегнати времена, депутатите ни се ориентираха към екзотично законодателство, пише Людмил Илиев във вестник СЕГА.

Наскоро например в парламента за всеобщо учудване изникна проектозакон за трюфелите. Той беше внесен от „Обединени патриоти” – партньорите на ГЕРБ в управляващата коалиция. Екзотичната на пръв поглед законодателна инициатива е всъщност доста важна, тъй като въвежда регулация върху бизнес, засягащ поминъка на поне 20 000 души в страната. Значението на проекта пролича от големия брой становища по него – бяха внесени седем такива за по-малко от две седмици.

Вносителите рекламират предложението си като общественополезно намерение – да уредят търговията и култивирането на трюфел, да опазят естествените му находища и др. Това обаче, което са постигнали към момента, е, че настроиха едни срещу други многобройните сдружения, които имат отношение към скъпата подземна гъба. Едни възразяват, че новите регулации ще попречат на развитието на бранша, и настояват проектът да бъде върнат и преразгледан. Други правят възражение на възражението – проектът е нужен, защото стъпва върху разработка на държавни ведомства и неправителствени организации (НПО). Очевидно предложението на патриотите няма да мине нито бързо, нито лесно. Защо тогава се хаби малкото и ценно парламентарно време и се внася точно сега? Не се ли усещат вносителите, че така пораждат подозрения, че бързат да наложат в последния момент правила върху бизнеса, преди да изпаднат от Народното събрание?

Прекият лобистки интерес наистина трудно се доказва, но пък при други законодателни инициативи теснопартийният мотив лесно се открива. Като в наскоро внесените от ВМРО поправки в Закона за закрила на детето, които съвсем очевидно обслужват типичния за партията патос срещу „джендърите” и НПО-тата. Депутатите на Красимир Каракачанов твърдят, че неправителственият сектор добива прекомерни възможности да се намесва в „правото на родителите да налагат собствени морални и ценностни принципи при отглеждането на децата”. Затова националистите настояват да се укрепи ролята на родителите при съдебните процеси, засягащи правата и закрилата на детето. „Според сега действащото законодателство привличането на родителите като страна в процеса по конкретна мярка за закрила на детето не е задължително. Ето защо ние предлагаме изравняване на тежестта на страните в процеса”, обосновават се вносителите.

От ВМРО обявяват това за продължение на поредицата свои инициативи, свързани с правата на децата. „За нас фокусът винаги е бил и трябва да остане върху семейството и детето в неговия център. Детето не е отделен субект и това трябва ясно да залегне във всички нормативни актове, които касаят материята”, категорични са хората на Каракачанов. Каква обаче е логиката да се внесе такова предложение през декември 2020 г., след като е ясно, че само ще предизвика протяжни дискусии в парламентарните комисии и в публичното пространство? Очевидно е, че целта му е да послужи като доказателство по време на предизборната кампания, че партията се бори за опазването на традиционното семейство. От такава гледна точка, колкото повече нападки получи проектът, толкова по-добре за политиците, които са го подготвили. Във ВМРО вероятно чакат с нетърпение някое правозащитно сдружение да им скочи, за да се хвърлят в битка срещу „рушителите” на семейството. Подобни нагласи са доста силни в България, както недвусмислено показаха множеството протестни акции срещу Закона за социалните услуги и Стрaтегията за закрила на детето, които наблюдавахме през последните години.

В предстоящата кампания обаче най-силната карта на „Обединени патриоти” са инициативите им в подкрепа на длъжниците.

Големият им триумф бяха промените в Закона за задълженията и договорите, които успяха да прокарат в парламента с подкрепата на ГЕРБ и дори на БСП. С поправките беше прието, че с изтичането на 10-годишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. Предложението се натъкна на почти повсеместна съпротива от заинтересованите страни – от бизнеса, банки, браншови организации, дори съдилища и държавни ведомства. Отпорът обаче не възпря тръгналите на лов за рейтинги политици.

Споделената слава от това съмнително постижение не беше достатъчна за патриотите, които внесоха още едно предложение в тази посока – проект на Закон за защита на физическите лица при неплатежоспособност, по-известен като закон за личния фалит. Идеята длъжниците да получат възможност за съдебна защита от своите кредитори със сигурност ще се понрави на задлъжнелите българи, както и на мнозина други, които смятат, че могат да изпаднат в такова положение. Далеч от симпатията обаче са експертите във финансовото и правосъдното министерство, както и в БНБ, които отхвърлиха безапелационно проектозакона. Аргументите им са обстоятелствени, но основният се свежда до следното – твърде много права се дават на длъжниците да се отърват от своите задължения, а възможностите на кредиторите да си получат вземанията се ограничават. Подобна еднозначна реакция от страна на институциите би трябвало да възпре всеки разумен законодател, поне докато предложи нещо ново и по-добро. Когато обаче целта на депутатите е да впечатлят избирателите,

качеството на законите въобще не влиза в сметката.

Разбира се, патриотите не са единствените в парламента, които са се втренчили в предстоящите избори. Да обърнем поглед и към ГЕРБ. От управляващата партия внесоха промени в Наказателно-процесуалния кодекс, с които предвиждат да бъде определен прокурор, който да разследва главния прокурор на републиката. Законопроектът се появи в началото на декември 2020 г. – близо половин година откакто започнаха гражданските протести с искане за оставките на премиера и шефа на държавното обвинение. Ако трябва да сме коректни, всъщност демонстрациите срещу настоящия главен прокурор Иван Гешев започнаха през 2019 г. – още когато той беше само кандидат за поста. А исканията да се предприемат мерки, с които да се преодолее фактическата недосегаемост на ръководителя на прокуратурата, датират от толкова отдавна, че едва ли някой дори помни началото. И чак сега, около три месеца преди изборите, депутатите на Бойко Борисов изведнъж се разбързаха да направят нещо по въпроса. Е, кой искрено може да каже, че единствената причина за тази инициатива не е в предстоящия вот? Не е ли това един отчаян опит на управляващите да възстановят малко от смазаната си репутация – и съответно от отслабналия си електорален потенциал?

Така кампанията хвърли тежката си сянка върху парламента – и нашите и без това небрежни законодатели набързо превключиха на предизборен режим. Само допреди няколко месеца ни убеждаваха, че ако правителството подаде оставка и парламентът се разпусне, държавата ще стане неуправляема. Добре, имаме си парламент. И ползата от него е каква точно?

Източник: https://www.dunavmost.com/

ЧЕТИ САМО АКТУАЛНИ НОВИНИ http://10bg.eu/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Харесай ни във Фейсбук