Обезкървяването на оръжейния бизнес у нас
Какви са причините българските банки да отказват обслужване на частните дружества в тази индустрия? Едва ли е тайна, че макар и изключително „тиха“, оръжейната индустрия у нас е сред двигателите на българската икономика. Допреди три години продажбите на българска специална продукция са надхвърляли 2.2 млрд. лв., а ръстът в този сектор през 2016-2017 г. е […]

Какви са причините българските банки да отказват обслужване на частните дружества в тази индустрия?

Едва ли е тайна, че макар и изключително „тиха“, оръжейната индустрия у нас е сред двигателите на българската икономика. Допреди три години продажбите на българска специална продукция са надхвърляли 2.2 млрд. лв., а ръстът в този сектор през 2016-2017 г. е стигал до 30% на годишна база. Това сочеха по онова време обобщените данни на Сдружение „Българска отбранителна индустрия“, в което членуваха всичките ни фирми от този бранш, пише Мариета Велинова в БАНКЕРЪ.

Сдружението има 15-годишна история и продължава да е единствения реален и законен „канал“ за обмен на конструктивни идеи между държавните органи и частния бизнес от сектора. Благодарение на тази структура през годините са решавани десетки проблеми, свързани с отбранителната индустрия и със сигурността на Република България. То е било и гарант за постигане на устойчиво развитие на отрасъла, защото членуващите в него фирми формират близо 3% от брутния вътрешен продукт на страната.

Очевидно тази консолидация в отрасъла не се е понравила на определени среди и лица. Малко след безумната провокация от страна на държавата по отношение на русенския оръжеен заводДунарит“ (която ще остане в историята с инфантилността на подготвения срещу него „абордаж“) и подкрепата, която предприятието получи от всички свои колеги в страната, бившият министър на икономиката Емил Караниколов (бел. ред. – той беше отстранен заради „слухове“ за обвързаност с един корпулентен бизнесмен) реши да разедини бранша. По начин, типичен за несвършващия нашенски „преход“. В края на 2018 г. под негова диктовка Сдружението напуснаха всички държавни фирми, които бяха под шапката на Министерството на икономиката – ВМЗ Сопот, Кинтекс и Авионамс. За съжаление обаче инфантилната политика по отношение на оръжейната ни индустрия не приключи с това. Ударът по репутацията на русенското дружество, който целеше да го постави на колене, се отрази негативно на целия отрасъл. Данните за миналата година показват, че сривът в производството и в износа на специализирана продукция е „забележителен“ – спад от близо 40 на сто. И причината за това едва ли е само пазарната конюнктура… Разбиращите от тези процеси хора са убедени в това.

Очаква се през тази година щетите от безумните еквилибристики из коридорите на властта, сътворени през последните три години, да бъдат донякъде редуцирани. Но специалистите са скептични – те едва ли ще бъдат лесно преодолени. И въпреки упражненията на политиците върху този бранш („инжектирани“ от неясни бизнес интереси), членовете на Сдружението очакват оборотът от продуктите на отбранителната промишленост за 2020 г. да надхвърли 1 млрд. евро.

Не можем да не отбележим, че в последните месеци се наблюдава макар и символично „размърдване“ в положителна посока. Новият министър на икономиката Лъчезар Борисов очевидно е с по-изострено обоняние към проблемите в този сектор и полага сериозни усилия те да бъдат решени. Но пред него стои нелеката задача да се справи със замърляния авторитет на страната ни пред чуждестранните ни партньори. Но по-сложната задача за него е да се превъплъти в ролята на медиатор между частните оръжейни фирми и банките.

Този нововъзникнал проблем, пред който се изправи българската отбранителна индустрия в последните години е меко казано странен. Причината да го има не е ясна. По незнайно чий „съвет“, финансовите институции са възприели политика на въздържание и ограничения при обслужването на дружествата с предмет на дейност „Производство и търговия с продукти, свързани с отбраната“. Независимо от факта, че обслужването на предприятията от отбранителната индустрия по същество не се различава от това на други производства, оказва се, че банките на територията на Република България, масово отказват обслужване на търговската дейност на фирмите от този бранш.

Става дума за широк спектър от услуги – и за отказ за валутни разплащания, и за откриване на банкови гаранции и дори на акредитиви. Впечатлителното е, че такива откази са факт дори в случаи, когато фирмите разполагат с депозирани собствени средства. Какво пък остава дори само за идеята те да бъдат кредитирани…

Парадоксалното е, че има случаи, в които едно дружество притежава собствен депозит в банка – да кажем на стойност 100 лв. и иска банкова гаранция за …2 лв. , която му се отказва.“, коментира пред вестника Петър Петров, съпредседател на Сдружение „Българска отбранителна индустрия акад. Стефан Воденичаров.“

Или друг странен пример: немска банка с представителство в България, в Германия има опит в обслужването на този бизнес, но у нас е хлопнала вратата си пред тукашни оръжейни дружества…

И тъй като досега мълчанието от страна банките и на всички държавни институции по темата е било меко казано оглушително, хората от Сдружението логично са потърсили за съдействие ресорния си министър – на икономиката. Когато Лъчезар Борисов оглави икономическото ведомство, той е взел присърце проблемите в сектора. Наскоро по негова покана е била организирана съвместна среща между представители на Сдружението, на Асоциацията на банките в България и на Министерството на икономиката.

На вниманието на банкерите са били поставени няколко въпроса. Най-важният от тях е бил свързан с редицата рестрикции в обслужването на членовете на Сдружението и на други фирми от бранша (закриване на банкови сметки, откази и/или ограничения по плащания към доставчици, плащания от клиенти и др.), включително и пълен отказ от банково обслужване на дружества с предмет на дейност „производство и търговия с продукти, свързани с отбраната“, научи в. „Банкеръ “.

Оръжейниците от сдружението подчертават, че „става дума за рестрикции срещу стратегически обекти със значение за националната сигурност, които са част от критичната инфраструктура (ПМС 181/20.07.2009 г)“. И поясняват, че няма място за съмнения по отношение на коректността на компаниите от бранша – те оперират в условия на строг мониторинг, осъществяван от редица институции, а самата им икономическа дейност е сред най-строго контролираните, включително в световен мащаб. Според тях неговите представители, това би трябвало да е гаранция за банките и да стимулира предлагането на техните услуги и на членовете на Сдружението.

Другият съществен въпрос, който е бил предмет на обсъждане, е отказът да се предоставят кредитиране, банкови гаранции, акредитиви и други инструменти, което на практика намалява възможностите на дружествата в този отрасъл да сключват и да изпълняват дългосрочни договори, надхвърлящи определени стойности. Това резонно води до спад в конкурентоспособността не само на отделните компании, но и на самия отрасъл. А нека не забравяме, че той е структуроопределящ за редица региони на страната. На този фон подобна резервираност на финансистите изглежда доста странна.

За да бъдем по-изчерпателни потърсихме за разяснения един от съпредседателите на Сдружението – Петър Петров. Пред в. „Банкеръ“ той каза, че най-малкото, което са си обещали участниците в срещата е да бъде намален административния натиск по отношение на проверките, които банките правят при взаимотношенията си с тези дружества. И това е съвсем логично, тъй като контролът върху производството и търговията с този вид продукция (в съответствие с изискванията на десетки нормативни актове), минава през ситото на купища държавни органи. Всяка сделка, всяко разрешително за транспорт, всеки износ се проверяват от стриктно по-стриктно. Да не говорим, че „Асоциацията на банките в България“ – като пълноправен член на Европейската банкова федерация и член на Европейския платежен съвет – участва в „Комитета за борба с изпирането на пари и финансовите злоупотреби“ и би трябвало да има непредубедена информация за дейността на всяко дружество от този бранш.

Петър Петров поясни, че в крайна сметка представителите на Асоциацията на банките в България са поели ангажимент да се запознаят с контрола, който извършват всички държавни органи върху всяка сделка, за да не се налага дублирането и трупането на едни и същи документи. До окончателно решение все още не се е стигнало, но посоката на разговорите дава основание за оптимизъм, смята Петров.

За да разберем повече подробности отправихме официално запитване към Асоциацията на банките в България. Главният секретар Ирина Марцева ни отговори следното:

Банките в България обслужват всички свои клиенти, спазвайки нормативните изисквания и следвайки собствените си политики, включително като прилагат задълбочени проучвания и извършват стриктни анализи, необходими за коректното управление на кредитния риск и във връзка с изискванията за изпълнение на надзорни цели.

В този контекст не ни е известно банките да разграничават своите клиенти и да прилагат законовите и вътрешните си правила различно, с оглед сферата на дейност, в която оперират техните клиенти. Това, което бихме искали да подчертаем е, че АББ не се намесва в търговските политики на банките и в бизнес отношенията им с техните клиенти. Всякакви указания или решения в тази връзка в рамките на АББ биха били противозаконни.

Индивидуални, специфични въпроси биха били обект на разглеждане на базата на установените от всяка банка индивидуални правила и не би могло да са предмет на обсъждане в АББ. Като цяло не смятаме, че конкретни казуси следва да се приравняват на общи въпроси или проблеми за цял сектор. При всички случаи, банките очакват, че не само те, но и техните клиенти, независимо от сферата им на дейност, следва да съблюдават прилагането на националните и европейските нормативни изисквания и стандарти.“

Очевидно в Асоциацията не мислят, че има особен проблем. Защо тогава се е наложило да бъде организирана такава среща? Изясняването на отношенията вероятно ще продължи с оглед на няколко обстоятелства.

Същественото е, че всички тези рестрикции, които подлагат оръжейния бранш на сериозен финансов натиск, не важат за държавните фирми – според твърденията на хората от частните дружества. Те напомнят, че държавните „оръжейници“ са собственост на Държавната консолидационна компания и имат зад гърба си Българската банка за развитие – и двете под шапката на Министерството на икономиката.

Според частните оръжейници в случая от отговор се нуждае въпроса „Защо държавната банка, която е създадена най-вече да обслужва и да стимулира дейността на българските производствени дружества, се отнася резервирано към частните компании в този бранш? Не намирисва ли всичко това на някакъв вид дискриминация?“

Любопитно беше да вземем мнението по всички тези въпроси и на самия министър. Пред в. „Банкеръ“ Лъчезар Борисов каза, че е направил всичко възможно повдигнатият от Сдружение „Българска отбранителна индустрия“ проблем да бъде решен. Надява се в най-близко бъдеще оръжейниците и банките да стигнат до приемливо и удовлетворяващо всички страни решение.

Източник: https://www.dunavmost.com/

ЧЕТИ САМО АКТУАЛНИ НОВИНИ http://10bg.eu/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Харесай ни във Фейсбук