МС реши: Отпускат се 43,2 млн. лв. на ЦИК за доставката на машини за гласуване
Правителството одобри допълнителни разходи/трансфери за 2020 г. по бюджетите на някои общини, както и по бюджетите на Министерския съвет и на Централната избирателна комисия, които са в общ размер на 61,6 млн. лв. Това съобщи Правителствената информационна служба. Одобрените разходи по бюджета на Министерския съвет, в размер на 3,2 млн. лв., са за ремонтни и […]

Правителството одобри допълнителни разходи/трансфери за 2020 г. по бюджетите на някои общини, както и по бюджетите на Министерския съвет и на Централната избирателна комисия, които са в общ размер на 61,6 млн. лв. Това съобщи Правителствената информационна служба.

Одобрените разходи по бюджета на Министерския съвет, в размер на 3,2 млн. лв., са за ремонтни и реставрационни дейности по сградата на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, по външната и вътрешната част на сградата на Софийската духовна семинария, по покрива и куполите на Катедралния храм „Успение Богородично“, гр. Варна, и за довършване на строителството на храм „Св. Прокопий Варненски“, гр. Варна.

Одобрените разходи по бюджета на Централната избирателна комисия, в размер на 43,2 млн. лв., са за финансиране доставката на специализирани устройства за машинно гласуване, съгласно Изборния кодекс и възложена обществена поръчка.

Предоставят се и допълнителни трансфери по бюджетите на редица общини, в общ размер на 15,2 млн. лв., като средствата са за финансиране изпълнението на проекти в социалната и техническата инфраструктура – реконструкция и ремонт на улична мрежа и общински пътища, изграждане на нов градски център, ремонт на читалища и физкултурни салони и др.

Допълнителните разходи и трансфери се осигуряват за сметка на предвидените средства по централния бюджет и чрез преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2020 година.

Определен е нов председател на Агенция за ядрено регулиране

Министерският съвет със свое решение освободи Лъчезар Костов като председател на Агенцията за ядрено регулиране и определи за нов председател на Агенцията Цанко Бачийски.

Цанко Бачийски притежава необходимия ценз съгласно изискванията на Закона за безопасно използване на ядрената енергия и Закона за администрацията.

Проф. д-р Георги Тодоров е предложен за удостояване с орден „Стара планина“

Правителството прие решение, с което предлага на Президента на Република България да издаде указ за награждаване на проф. д-р Георги Тодоров Тодоров, дм с орден „Стара планина“ без лента – първа степен, без мечове, за изключително големите му заслуги за развитието на медицинското образование, наука и практика в Република България.
Предложението за награждаване е направено от Инициативен комитет от Медицински университет – София, включващ изявени академични кадри в медицинската наука и образование, които оценяват високо изключителния принос на проф. Тодоров за развитието на хирургията и за обучението на студентите и специализантите по хирургия.

Проф. д-р Георги Тодоров завършва медицина в Медицинска академия – София през 1979 г., а през 1986 г. придобива специалност по хирургия. От 1985 г. до момента работи в Клиниката по хирургия „Проф. д-р Александър Станишев“ към УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, която ръководи от 2012 г. През 2008 г. проф. Тодоров е хабилитиран за доцент, а през 2013 г. за професор към Катедрата по хирургия към Медицински факултет на Медицински университет – София, която ръководи от 2012 г.
Професионалните постижения на проф. Тодоров са от фундаментално значение за развитието на хирургията в България. Той въвежда редица съвременни техники като ретроперитонеалната ендоскопска адреналектомия при деца и възрастни, лапароскопска спленектомия, лапароскопска дебелочревна хирургия, лапароскопско лечение на хиатални хернии, бариатрична хирургия, минимално инвазивна тиреоидна хирургия.

Одобрена е Национална стратегия за хората с увреждания за периода 2021-2030 година

Правителството прие Национална стратегия за хората с увреждания за периода 2021-2030 г. Нейното изпълнение ще допринесе за създаването на по-добри условия и възможности на хората с увреждания да упражняват правата си и да участват в отделните сфери на обществения живот равноправно с останалите български граждани.
Стратегическите цели на документа са да се създадат условия за независим живот и социално включване на хората с увреждания в условия на достъпна среда; да се подобри жизненият им стандарт, както и достъпът им до социална закрила, качествено приобщаващо образование, здравеопазване, заетост и подходящи условия на труд.
Предвидено е тези цели да се реализират чрез мерки, групирани в седем взаимосвързани и интегрирани приоритети със съответните очаквани резултати от изпълнението. Мерките кореспондират с водещите политики за насърчаване на социалното включване, очертани в други стратегически документи и национални програми.

В проекта на стратегия са определени основните акценти на политиката в областта на правата на хората с увреждания като хоризонтална политика, свързани с изпълнението на политиките на пазара на труда, образованието, здравеопазването, осигуряването на устойчивост и адекватност на социалните плащания, транспорта и информационните технологии, регионалното развитие и др.

Предвижда се стратегията да се изпълнява до 2030 г. чрез планове за действие. Наблюдението и оценката на изпълнението на стратегическите цели ще се извършва от Министерството на труда и социалната политика на базата на получената информацията от ресорните министерства, институции и организации, а резултатите от наблюдението ще се представят в доклади за одобрение от Министерския съвет.

Приета е Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2021-2030 г.

Правителството прие Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2021-2030 година. Основната цел на документа е да допринесе за постигането на фактическа равнопоставеност между половете в България чрез прилагане на единна, последователна и устойчива държавна политика.
Стратегията има рамков характер и задава насоките за действия в пет приоритетни области: равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда и равна степен на икономическа независимост; намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите; насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в процесите на вземане на решения; борба с насилието и защита и подкрепа на жертвите; преодоляване на стереотипите по пол в различни сфери на обществения живот и на сексизма.

Стратегията е съотносима както с националното законодателство, така и със стратегически документи и програми, които имат отношение към равнопоставеността на жените и мъжете. Тя кореспондира и с международни документи в областта на равнопоставеността на половете, недискриминацията и правата на човека, към които България се е присъединила и има ангажименти за тяхното прилагане. Разработването на Стратегията е и в изпълнение на отключващите условия за използване на средствата от Европейския съюз.

Одобрени са мерки за ефективно използване на публичната оптична инфраструктура

Осем хиляди километра оптична инфраструктура са изградени за нуждите на държавната администрация, като е осигурена свързаност за над 100 общински центъра. Това сочи извършеният преглед и анализ на наличността и капацитета на електронните съобщителни мрежи, управлявани от органи на изпълнителната власт и публични предприятия. Днес правителството одобри мерки за ефективното използване на национален ресурс, за да се гарантират свързаността с минимални административни и финансови усилия.

Съвместното използване на съществуващата инфраструктура може да намали разходите и да осигури качествена свързаност за публичните органи, гражданите и бизнеса, ако се осигури достъп на операторите до неизползвания капацитет. Проучванията показват, че близо 80 на сто от цената на изграждането на нови широколентови трасета се формира от полагането на нови канали и стълбове.

Мерките акцентират върху задължението на изпълнителната власт и публичните предприятия да изпълняват законовите си задължения и да подават информация за планираните или текущи дейности по разполагане на мрежова инфраструктура в Единната информационна точка, поддържана от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Институциите, които управляват оперативни програми, в срок до 15 януари 2021 г. трябва да предвидят изискване при изготвяне инвестиционни проекти, да бъде включено изграждането на защитни тръби и кабелни шахти в подземна инфраструктура, които могат да се използват от всички мрежови оператори. При проекти с финансиране от бюджета, задължително трябва да се предвиди полагане на съоръжения, които да се използват при разполагането на електронни съобщителни мрежи.

Одобрено са допълнителни разходи/трансфери за изплащане на стипендии и на еднократно финансово подпомагане по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби

Министерският съвет одобри допълнителни разходи/трансфери за 2020 г. за изплащане на стипендии и на еднократно финансово подпомагане по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2020 г.

С постановлението се предлага да бъдат осигурени средства за изплащане на стипендии на ученици от училищата по културата и изкуствата към Министерството на културата и на стипендии на учениците от общинските училища, които са придобили право на стипендия през периода август-ноември включително на 2020 година. Средствата са в размер на 26 505 лева, като: 22 320 лева, са предназначени за изплащане на стипендии и еднократно финансово подпомагане на учениците от училищата по изкуствата и по културата към Министерството на културата; 4 185 лева са предназначени за изплащане на стипендия на седем ученици от общински училища.
Необходимите средства за изплащане на стипендиите, посочени в чл. 1 от проекта на постановление, са в рамките на разчетените за тази дейност, в централния бюджет средства за 2020 г.

Целта на предложения проект на постановление е осигуряването на средства за осъществяване на финансово подпомагане на децата с изявени дарби за разширяване на възможностите им за изява и поощряване на развитието на техните творчески заложби.

Одобрени са вътрешнокомпенсирани промени по бюджетите на Министерството на културата и на Министерството на младежта и спорта

Министерският съвет одобри вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на културата за 2020 година. Сред бюджетните програми, по които се увеличават утвърдените разходите са: „Опазване на недвижимото културно наследство“; „Опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства“; Национален фонд „Култура“ и „Обучение на кадри в областта на изкуството и културата“.

С друго правителствено постановление се одобряват вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2020 г. Мотивите за предлаганата корекция са свързани с необходимостта от преструктуриране на утвърдените средства по бюджета на министерството за 2020 г. с оглед необходимостта от финансово обезпечаване на дейности по бюджетна програма „Спортни обекти и съоръжения” .

Изолацията на гражданите в условия на пандемия доказа важността на двигателната активност за психическото здраве на нацията в условията на изолация. В тази връзка се налага възстановяването на спортни зали и обекти, в които чрез спортни занимания да се създадат условия за преодоляване на последствията от социалната изолация.

Приоритетно направление както в Програмата за управление на Правителството на Република България за периода 2017-2021 (цел 218), така и в реализирането на политиката на Министерството на младежта и спорта, е привличането на децата към физическа активност и създаване на трайни навици за практикуване на спорт от най-ранна детска възраст. Програмите и дейностите, чрез които се осъществява политиката в областта на спорта за всички, приоритетно са насочени към децата и младите хора в трудоспособна възраст. Целта е да бъдат възстановени спортни зали и обекти, в които чрез спортни занимания да се създадат условия освен за повишаване на двигателната активност на населението и за преодоляване на последствията от социалната изолация.

Очакваните резултати от извършваната промяна са създаването на възможности за провеждането на тренировъчни занимания в условията на пандемия при адекватни условия и преодоляване на последствията от изолация.

Правителството се разпореди с имоти

Министерският съвет прие решение за отнемане на земеделски земи от Министерство на отбраната и включването им в Държавния поземлен фонд. Предмет на акта на Министерския съвет са два поземлени имоти, намиращи се в област Плевен, община Червен бряг, с. Телиш, м. „Голия връх“.

На община Поморие се предоставя правото на собственост върху имот – частна държавна собственост, намиращ се в град Поморие. Той представлява терен с площ 7832 кв. м и е необходим за осъществяване на дейности по вълнозащита на акваторията, инфраструктурата и съоръженията на пристанище Поморие. Имотът е част от инфраструктурата на пристанището и предназначението му, заедно с кейовата стена, е да го предпазва от вредното въздействие на вълните.
С друго Решение правителството обяви имот – частна държавна собственост, управляван от Националната агенция за приходите (НАП), за имот – публична държавна собственост. Той се намира на ул. „П. Р. Славейков“ № 47 в гр. Търговище и представлява терен с площ 408 кв. м. Поземленият имот е предоставен на НАП за изпълнение на функциите й и е придобил характер на публична държавна собственост, съгласно Закона за държавната собственост. Сградата, която е в него, е публична държавна собственост, и също се управлява от агенцията.

Министерският съвет също така прие Решение за даване на съгласие за продажба на обособена част от лечебно заведение – недвижими имоти, собственост на „Специализирана болница по пневмофтизиатрични заболявания за продължително лечение и рехабилитация – Цар Фердинанд” ЕООД. „СБПФЗПЛР – Цар Фердинанд” ЕООД, с. Искрец, е лечебно заведение – търговско дружество със 100 на сто държавно участие в капитала. Обособената част от лечебното заведение представляват жилища – апартаменти (общо 31 броя), находящи се в местност Санаториумът, с. Искрец, общ. Своге. Имотите са с отпаднала необходимост за лечебното заведение и генерират само разходи, поради което ръководството е заявило желание за освобождаване от тях чрез продажба

Съгласно чл. 28, ал. 10 и ал. 9 от ЗПСК продажбата на обособени части от лечебни заведения, които са включени в списъка по Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 на ЗПСК, какъвто е настоящият случай, може да се извърши след решение на Министерския съвет, по предложение на органа, упражняващ правата на собственост в капитала на търговското дружество. Паричният ресурс, получен от продажбата на имотите, ще остане в лечебното заведение и ще се използва в съответствие със ЗЛЗ и ЗПСК. На основание чл. 10а, ал. 2, т. 1 от ЗПСК 20| на сто от цената на сделката ще бъдат внесени в централния бюджет.

Правителството разреши извършването на хидротехнически работи за удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 в Пристанище Варна

Министерският съвет разреши изпълнението на хидротехнически работи във връзка с удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 в Пристанище Варна. Дейностите ще се извършват от „Транспортно строителство и възстановяване” ЕАД, в изпълнение на сключено споразумение през 2019 г. с Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”. Разрешението е за срок от 510 дни от датата на постановяване на решението.

Мениджър на хотел ще е почетен консул на България в Мадагаскар

Министерският съвет назначи Стефана Сбиркова за почетен консул на България в Мадагаскар. Нейното седалище ще бъде в столицата Антананариво, а консулският й окръг ще обхваща територията на цялата страна. Стефана Сбиркова е главен мениджър на хотел в Антананариво. Завършила е висшето си образование в Париж и от 17 години живее в Мадагаскар със съпруга си и двете си деца. Владее френски и английски език и ползва руски и малгашки.

Правителството одобри проекти на Ноти за присъединяване (NOAs)

Министерският съвет одобри проекти на Ноти за присъединяване (NOAs) на Република България към Меморандума за разбирателство между правителството на Великото херцогство Люксембург и Щаба на Върховния главнокомандващ на Съюзното командване на НАТО по трансформацията, както и Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили в Европа, относно осигуряването на поддръжка от страната домакин за провеждане на операции/учения/подобна военна дейност на НАТО и Меморандума за разбирателство между правителството на Черна гора и Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили в Европа и Щаба на Върховния главнокомандващ на Съюзното командване на НАТО по трансформацията, относно осигуряване на поддръжка от страната домакин за провеждане на операции и учения на Организацията на Северноатлантическия договор.

С цитираното Решение на Министерския съвет, се създават необходимите условия за участие в процеса на планиране и получаване на поддръжка от страната домакин за военни формирования от въоръжените сили на Република България, при участие в учения/операции и други военни действия, провеждани от НАТО на териториите на упоменатите страни. С това се повишават оперативните способности и интегритета към колективната отбрана.

Одобрени са резултатите от българското участие в видеоконференции на ресорни министри от държавите членки на ЕС

Министерският съвет одобри резултатите от участието на България на 30 ноември в неформалната видеоконференция на Съвета по образование, младеж, култура и спорт на ЕС, част „Образование“, в която участва министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Участниците във видеоконференцията обсъдиха темата за оформяне на Европейското образователно пространство и следващата стратегическа рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението – „Пътят напред“. България подкрепи политиките за развитието на ЕОП и изрази готовност за бъдещо сътрудничество за постигане на амбициозните цели, посочени в съобщението на ЕК за ЕОП. Министрите бяха единодушни, че единствено с качествено образование може да се постигне устойчиво икономическо възстановяване след кризата с COVID-19. Те се обединиха и около тезата за необходимост от тясно сътрудничество между образователното и научно изследователското пространство, което според тях ще отвори възможност за развитие на ориентирани към бъдещето научни дисциплини.
На срещата бе поставен акцент и върху ролята на учителите, като съществен елемент по пътя за постигане на качествено и приобщаващо образование, особено в условията на кризата с COVID-19 и преминаването към цифрово обучение. България изрази мнение, че в центъра на качественото образование стоят учителите и ще продължи с усилията за повишаване на привлекателността на учителската професия.

Министър Вълчев посочи, че партньорството между държавите членки в областта на образованието изисква цялостен подход, който да гарантира надграждане и взаимосвързаност на политиките в сектора. Според него висококачественото, приобщаващо, ценностно-ориентирано и продължаващо през целия живот образование, трябва да е съобразено с националните образователни традиции и приоритетите на държавите. Участниците обсъдиха и напредъка на преговорите по Регламента на Програма „Еразъм“ 2021-2027 г. и заключенията на Съвета на ЕС за цифровото образование. В рамките на онлайн конференцията беше одобрена Декларацията „Оснабрюк“ за професионалното образование и обучение.

Правителството одобри също резултатите от неформалните срещи на министрите от Европейския съюз, отговарящи за градската политика и териториалното сближаване, проведени във видеоконферентен формат на 30 ноември и 1 декември. В рамките на двете срещи министрите приеха единодушно Новата Лайпцигска харта „Трансформиращата сила на градовете за общото благо“ и документа за нейното прилагане „Чрез многостепенно управление: Следващи стъпки за Градския дневен ред на ЕС“. Одобрен беше и Териториалният дневен ред 2030 „Бъдеще за всички места“, заедно със Заключения на Германското председателство относно териториалното сближаване, Териториалния дневен ред 2030 и стартиране на процеса на изпълнение.

Новата Лайпцигска харта очертава бъдещото изпълнение на Градския дневен ред след 2020 г„ включващо поддържане и засилване на сътрудничеството на много нива и с различни заинтересовани страни, постигане на по-добро регулиране, по-добро финансиране и съгласуваност на политиките, осигуряване на по-добро знание и по-силна комуникация и управление на Градския дневен ред с ефективни структури за вземане на решения и подкрепа.

С приемането на Териториалния дневен ред на ЕС 2030 министрите подчертаха значението на стратегическото пространствено планиране, като се предоставя ориентация за осъществяването му и се призовава за засилване на териториалното измерение на секторните политики на всички нива на управление. Целта на Териториалния дневен ред на ЕС 2030 е да се насърчи приобщаващо и устойчиво бъдеще за всички места и да се подпомогне постигането на целите за устойчиво развитие в Европа.

Неформален видеоконферентен разговор между министрите на икономиката и на финансите на държавите – членки на Европейския съюз се проведе на 1 декември. В рамките на разговора беше представена информация за преговорите във връзка с измененията на Директивата на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (ДАК 7). Министрите бяха запознати и с доклада на Председателството за напредъка по укрепването на Банковия съюз. Проведена беше консенсусна дискусия по проекта на заключенията на Съвета относно плана за действие на ЕК за Съюза на капиталовите пазари. Комисията представи действията, които счита за приоритетни до края на 2021 г. В контекста на Европейския семестър за 2021 г. беше представен Доклад за механизма за предупреждение и Препоръка относно икономическата политика на еврозоната. В презентацията беше включена и оценка на икономическата ситуация въз основа на Есенната прогноза на ЕК. Министрите обмениха мнения относно основните предизвикателства в областта на международното данъчно облагане. Европейската сметна палата представи своя годишен доклад за изпълнението на бюджета на Европейския съюз за финансовата 2019 г.

На 2 декември се състоя неформална видеоконферентна среща на министрите на правосъдието на държавите членки на ЕС. Министрите обсъдиха темата относно съдебните аспекти на борбата срещу тероризма, като Германското председателство информира делегациите за редица въпроси, включително подкрепата за пострадалите от тероризъм, дигиталното сътрудничество, наказателното преследване на чуждестранни бойци-терористи и др. Беше проведена дискусия относно речта на омразата онлайн и радикализацията. България подкрепи обсъждането на бъдеща европейска правна рамка, според която доставчиците на телекомуникационни услуги да докладват на националните органи за публикации, съдържащи насилствена реч на омразата, включително терористична пропаганда. Държавите членки отбелязаха високата степен на важност на възможно най-скорошното започване на преговорите с Европейския парламент по предложенията за Регламент и Директива за подобряване на трансграничния достъп до електронни доказателства, на намирането на работещо решение по отношение на съхраняването на данни, както и на ускоряването на приемането на Регламента за премахване на терористично съдържание онлайн.

В рамките на заседанието беше проведена дискусия относно свързаните с правосъдието аспекти на върховенството на правото, по-специално по отношение на съдебната независимост и качеството и ефективността на съдебната система. Председателството представи и идеята за създаване на европейски форум за съдии, чрез който магистратите да обменят мнения относно ценностите, обвързващи всички държави членки. България оцени положително превантивния характер на новия хоризонтален механизъм и инициативата на Председателството за провеждане на политически дебат и обмен на добри практики. Подчертано бе, че през последните месеци върховенството на правото и независимостта на съдебните системи са изправени пред ново предизвикателство – пандемията от COVID-19, която се е отразила и върху правораздаването и управлението на съдебната система. Ясно бе очертана необходимостта от развитие на електронното правосъдие с оглед изпълнение на ключовите функции на съдебните органи.

Неформална видеоконференция на министрите по заетостта и социалната политика беше проведена на 3 декември. По време на форума бяха обсъдени условията на труд при работата чрез интернет платформи и прилагането на Стратегията на Европейската комисия за равенство на половете 2020 – 2025 г., чиято цел е да се постигне равно участие на жените и мъжете на пазара на труда. Министрите подчертаха, че равенството по пол е основна ценност на Европейския съюз. В тази връзка бяха представени примери за достъпни и висококачествени грижи и услуги, които са условие за по-равномерно споделяне на платена и неплатена работа между жени и мъже. Председателството на Съвета на ЕС представи съвместната декларация на държавите членки за подкрепа на семействата и борбата с детската бедност в условията на COVID-19, разработена в рамките на настоящото председателско трио. Декларацията бе подкрепена от 23 държави членки, включително и от България.

Министерският съвет одобри също резултатите от редовното заседание на Съвета „Общи въпроси“ (СОВ), което се проведе на 8 декември чрез видеоконферентна връзка. Участниците в СОВ подготвиха редовното заседание на Европейския съвет на 10-11 декември. Основните теми, които включиха в дневния реда бяха COVID-19, изменение на климата, сигурност и външни отношения.

По време на заседанието беше отбелязана подкрепата и интензивната работа на България за постигане на климатична неутралност на ЕС до 2050 г. В същото страната ни изрази убеденост, че са нужни ясни насоки от лидерите за постигане на споразумение. България изрази подкрепата си за общи усилия и тясната координация между страните от ЕС в борбата с COVID-19. Според страната ни са необходими безопасни, ефективни и общодостъпни ваксини, а мерките, които се предприемат, не трябва да възпрепятстват свободното движение в ЕС.

Съветът обсъди и хода на преговорите с Великобритания. Ръководителят на екипа за преговори от страна на ЕС Мишел Барние представи последните развития в преговорния процес, признавайки, че възможностите за договаряне на балансирано споразумение до края на преходния период са съвсем ограничени. От своя страна България заяви подкрепата си за сключване на споразумение, но не на всяка цена, призовавайки за запазване на единство и за засилване на подготовката за всички възможни сценарии.

На заседанието беше обсъден въпросът за разширяването на ЕС и присъединяване на Република Северна Македония и Албания. България представи позицията и аргументите, поради които страната ни е принудена да отложи започването на преговори с Република Северна Македония. Чрез изразената позиция беше подчертано, че страната ни не цели забавяне на присъединяването на Република Северна Македония към ЕС, а преодоляване на проблемите. В същото време България потвърди подкрепата си за проекта за преговорна рамка с Албания, който следва да бъде приет от Съвета. Страната ни изрази готовност да продължи конструктивното участие в преговорите с цел приемане на заключения на Съвета по политиката на разширяване и Процеса за стабилизиране и асоцииране.

Открива се процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Сахара 1“

Министерският съвет взе решение да бъде открита процедура за възлагане на концесия за част от морски плаж „Сахара 1“, община Варна, област Варна. С нея се цели обезопасяване на морския плаж и предоставяне на услуги от обществен интерес за срока на концесията.
Процедурата се провежда по реда на Закона устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Предлага се срокът на концесията да е 15 години. Той е обоснован от гледна точка на срока за откупуване на инвестициите и визията за дългосрочно развитие на морския плаж.
Размерът на минималното годишно концесионно възнаграждение е 26 043,47 лева без ДДС. Той е определен съгласно приетата от Министерския съвет Методика за определяне минималния размер на концесионното възнаграждение за морските плажове – обекти на концесия, по реда на чл. 8, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.

С настоящото решение се цели да се обезпечи част от морски плаж „Сахара 1“, община Варна, област Варна със задължителните дейности по ЗУЧК – осигуряване на водното спасяване, обезпечаване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж и предоставяне на услуги от обществен интерес.

„ДЕС-М“ ЕООД ще добива гнайси от три участъка на находище „Раденка“

„ДЕС-М“ ЕООД, с. Крушево, ще добива скалнооблицовъчни материали – гнайси, от находище „Раденка“, участъци „Урвата“, „Лозята“ и „Кавака“. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание, с което дружеството е определено за концесионер. Находище „Раденка“ е разположено в землището на с. Крушево, община Гърмен, област Благоевград. Концесията за него се предоставя за срок от 35 години, като през този период „ДЕС-М“ ЕООД ще вложи над 200 хил. лв. за добива. Очакваните концесионни плащания за целия период на договора надхвърлят 276.5 хил. лв. В съответствие с изискванията на Закона за подземните богатства приходите от тях постъпват в държавния бюджет и в бюджета на общината по местонахождение на концесионната площ – в случая това е община Гърмен.

Правителството прие допълнения на Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията

Правителството прие допълнения на Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, с които се определят такси за новите електронни услуги, въведени с новите промени в Правилника за вписванията.

За поискано по електронен път удостоверяване верността на преписи и извлечения от документи книжа, съхранявани в Службата по вписванията, таксата ще е в размер на 5 лв., а за предоставяне на копие на документ чрез отдалечен достъп до Информационната система – 2,50 лв.

Допълненията, които се предлагат, имат за цел улесняване на разработването и предлагането на нови електронни услуги от страна на Агенцията по вписванията. Тези услуги са от кръга мерки за въвеждане на електронното правителство в съответствие с приетата от правителството Стратегия за въвеждане на електронното управление и свързаните с нея политики и стратегически документи.

Министерството на правосъдието предлага изменение в Правилника за вписванията

Министерството на правосъдието предлага изменения в Правилника за вписванията, одобрен с Постановление № 1486 на Министерския съвет от 1951 г. Приемането на предложените промени ще е поредната стъпка в посока на развитието на системата на електронно правосъдие и електронно правителство в Република България. Чрез тях ще се осигури по-нататъшното развитие на системата от услуги, изпълнявани от службите по вписванията, в посока гарантиране на сигурността на гражданския оборот и публичността на вписванията и предотвратяването на имотните измами.

С измененията се прецизират официалните документи, които се издават от Агенцията по геодезия, картография и кадастър и които се прилагат към подлежащия на вписване акт, в случаите, когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта.
Предлага се и пълна електронизация на входящия регистър, азбучния указател, партидната книга, регистъра за справки, регистъра за отказите и постановените по тях определения.

По отношение на производствата с акцесорен характер към вписванията: издаването на справки по нотариалните книги (писмени и устни), издаването на преписи и преписи или извлечения от вписаните актове и издаването на удостоверения за вещни тежести се предлагат две принципни нововъведения. От една страна, се дава възможност за справки и по регистрите, а не само по партидните книги. От друга страна, се въвежда възможност за иницииране на тези производства и съответните им услуги по електронен път чрез отдалечен достъп и чрез електронен документ за инициирането им (молба/заявление).
Предлага се времевият период, за който се иска удостоверението за лице или имот, да бъде посочен от заявителя.

С 20 155 800 лева се увеличават максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2020 г. по бюджета на Министерството на правосъдието

Министерския съвет одобри увеличение на утвърдения с чл. 13, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. показател по бюджета на Министерството на правосъдието максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети за 2020 г., със сума в размер на 20 155 800 лева.

Увеличението се налага от обстоятелството, че Агенция по вписванията (АВ) администрира пет регистъра с национално значение – Имотен регистър, Търговски регистър и Регистър на юридическите лица с нестопанска цел, Регистър БУЛСТАТ и Регистър на имуществените отношения на съпрузите, като изпълнява функциите, свързани с воденето и съхраняването на националните електронни регистри и предоставянето на публични услуги от тях.

В тази връзка АВ сключи Рамков договор е „Информационно обслужване“ АД за изпълнение на дейности по системна интеграция, попадащи в обхвата на чл. 7с от ЗЕУ, включващи предоставянето на услуги по изграждане, поддържане, развитие и наблюдение на работоспособността на информационните и комуникационните системи, както и дейности, които осигуряват изпълнението на тези услуги за период до 31.12.2023 г. Съгласно договора общата цена е в размер на 26 124 000 лв., като ангажиментът по рамковия договор се поема в годината на подписване, но задълженията по него са разсрочени в периода на изпълнение и зависят от конкретно възложени и изпълнени заявки от системния интегратор.

Изменя се Тарифа № 4 за таксите, събирани в системата на МВР по Закона за държавните такси

Министерският съвет прие промени в Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, приета с ПМС № 53 на Министерския съвет от 1998 г.

С „Преходни и заключителни разпоредби“ на Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози (Обн. ДВ, бр. 60 от 2020 г.), в Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е създаден нов чл. 145а, съгласно който преди прехвърляне на собствеността на регистрирано моторно превозно средство собственикът на прехвърляното превозно средство може да подаде заявление за запазване на регистрационния номер на превозното средство за регистрацията на друго превозно средство от същата категория и прекратяване на регистрацията на превозното средство, като заплати такса в размер, определен в тарифа на Министерския съвет.

С Постановлението за изменение и допълнение на Тарифа № 4 се изпълнява разпоредбата на чл. 145а, ал. 1 от ЗДвП, като в чл. 26 от „Раздел V „Такси по Закона за движението по пътищата“ досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2, в съответствие с която за запазване на регистрационния номер на превозното средство за регистрация на друго превозно средство от същата категория, заявено от собственика, се събират следните такси: 1. за регистрационен номер по ал. 1, т. 3 (за право на ползване на табели с регистрационен номер за автомобили с четири еднакви цифри в поредния номер) – 300 лв.; 2. за регистрационен номер по ал. 1, т. 4 (за право на ползване на табели с регистрационен номер за автомобили с комбинация от цифри: „аа-вв“; „ав-ва“; „ав-ав“, където „а“ и „в“ са различни числа от „0“ до „9“, и за табели с регистрационен номер с комбинация от четири цифри по желание) – 200 лв.; за регистрационен номер по ал. 1, т. 5 (за право на ползване на табели е регистрационен номер за автомобили с комбинация от шест букви и/или цифри по желание) – 1000 лв.; за регистрационен номер извън случаите на ал. 1, т. 3,4 и 5 на чл. 26 от Тарифа№ 4 – 100 лв.

Правителството одобри промени в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г.

Правителството одобри промени в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г., одобрена с Решение № 778 на Министерския съвет от 2020 година. С промените се осигурява съгласуваност на параметрите в Актуализираната средносрочна прогноза за периода 2021-2023 г. с приетите от Народното събрание бюджетни закони за 2021 г., както и с промените в данъчните закони.
Промените в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021- 2023 г. са направени въз основа на изискванията на Закона за публичните финанси като важен елемент на доброто управление на публичните финанси. Привеждането на бюджетните показатели на първостепенните разпоредители с бюджет за периода 2021- 2023 г. в съответствие с параметрите на приетите от Народното събрание бюджетни закони за 2021 г. ще осигури актуализирана база, която е необходима на първостепенните разпоредители с бюджет за реалистично планиране на средносрочните им бюджетни прогнози за следващия период 2022-2024 г.

С приемането на тези промени се цели повишаване на прозрачността на бюджетния процес и на качеството на информацията, съдържаща се в бюджетните документи, както и създаване на предпоставки за постигане на устойчива и предсказуема средносрочна рамка, осигуряваща по-ефективно разпределение и управление на публичните ресурси при изпълнение на поставените фискални цели за периода 2021-2023 г.
Целите за бюджетното салдо за периода 2021-2023 г. се запазват същите и показват тенденция на намаляване на дефицита по консолидираната фискална програма от 3,9 % от БВП през 2021 г. до 1,8 % от БВП през 2023 години.

Министерският съвет прие постановлението за изпълнението на Бюджет 2021

Министерският съвет прие Постановление за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2021 г. в срока, определен в Закона за публичните финанси – до един месец след обнародването на годишния закон за държавния бюджет.

С него се определят конкретни задължения и отговорности на разпоредителите с бюджет при изпълнението на съответните им бюджети. Конкретизират се и показателите по отделните бюджетни програми по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, които прилагат програмен формат на бюджет, с изключение на бюджета на Народното събрание, в рамките на утвърдените с годишния закон за държавния бюджет разходи по области на политики/функционални области и бюджетни програми.

С проекта на постановление се извършва и разпределение на средствата, предвидени в ЗДБРБ за 2021 г. като буфер, който може да бъде използван при неблагоприятно развитие на пандемията от COVID-19. При разпределяне на разходите и максималните размери на новите задължения за разходи по бюджетите на част от първостепенните разпоредители с бюджет, с изключение на делегираните бюджети в системата на предучилищното и училищното образование и Националния институт по метеорология и хидрология, буферът в размер 5 на сто се заделя по преценка на съответния първостепенен разпоредител с бюджет за сметка на одобрените разходи по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет по отделни показатели.
Процедурите за отпускане и разходване на планираните средства в Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., които се регламентират в постановлението, подпомагат създаването на добра организация и осигуряването на условия за прозрачност на изпълнението на държавния бюджет. Постановлението за изпълнението на държавния бюджет съдейства за ефективно и ефикасно разпределение и управление на държавните финансови ресурси, както и за запазване на устойчивостта при изпълнението на държавните функции и осъществяване на основните дейности, финансирани от държавния бюджет.

Приет е нов стандарт за финансиране на библиотеките с регионален характер през 2021 година

Правителството прие допълнително увеличение на стандарта за финансиране на библиотеките с регионален характер през 2021 г. По този начин от началото на новата година ще се осигури увеличение с 15% на възнагражденията на заетите в този сектор, спрямо възнагражденията им за настоящата година. Необходимите средства за това са в размер на 1 022,8 хил. лв. и ще се осигурят за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2021 г.

Правителството отчита, че за да продължат да задоволяват потребностите от информация на своите читатели, в условията на извънредната епидемична обстановка, библиотеките пренастройват много от дейностите си, работят за ускорено дигитализиране на фондовете, за създаване на собствени масиви от електронна информация и за предлагането на електронно съдържание с отдалечен достъп. С увеличението на стандарта ще се подобри личната ангажираност на работещите в тази област информацията от библиотеките да достигне до максимален брой потребители, както и ще спомогне за оцеляването на библиотечния сектор в новата среда.

Отпускат се 5 462 лева за рехабилитация на военноинвалиди

Правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 5 462 лв. по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 година. Със средствата ще се разплатят извършени разходи за престой и ползване на дейности и услуги в базите на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД от правоимащи лица по Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.

Изменя се ПМС № 318 от 23 ноември 2020г.

Министерският съвет прие изменение и допълнение на Постановление на Министерския съвет № 318 от 23 ноември 2020г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ за 2020г.
С приемането на промяната ще се създаде възможност за удължаване на сроковете за доставка и закупуване на лекарствени продукти, медицински изделия и лични предпазни средства, с цел адекватна реакция на съвременните нужди за борба с вирусни епидемии и други зарази.

Одобрен е проектът на Закон за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация

Правителството одобри проекта на Закон за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация. Със законопроекта се отменя действащия към този момент Закон за дружествата със специална инвестиционна цел. Законопроектът цели да актуализира законодателната база в областта на действащите дружества, инвестиращи в недвижими имоти и вземания, както и да въведе мерки по прилагането на изискванията на Регламент (ЕС) 2017/2402 от 12 декември 2017 г. (Регламента).

Със Закона се урежда дейността на дружествата със специална инвестиционна цел, в който до голяма степен се запазва действащата нормативна уредба за тях, като тя се доразвива на база на натрупаната надзорна практика на Комисията за финансов надзор по досегашното прилагане на Закон за дружествата със специална инвестиционна цел, но и се адаптира правната рамка, заради въведените с Регламента понятия за секюритизация, дружество със специална цел – секюритизация, както и възможността за обслужващо предприятие на тези дружества.

Предлага се правната уредба на дружествата със специална цел – секюритизация, които ще се организират под формата на акционерно дружество за секюритизация. Такова дружество следва да разполага с начален капитал от 50 000 лв. и лиценз за извършване на дейността, издаден от КФН. Във връзка с извършването на една или повече секюритизации, Законът регламентира дружеството за секюритизация да издава облигации, като издаваните секюритизиращи инструменти не са подходящи за непрофесионалните клиенти, по смисъла на Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти, а предлагането им на такива лица е допустимо само при условията на чл. 3 от Регламента. Въведен е минимален размер от 500 000 лв. на базисните експозиции, обект на една секюритизация, в която дружество за секюритизация може да участва – този размер отчита местния пазар, както и факта, че съгласно Регламента, секюритизациите не са предназначени за непрофесионални клиенти.

Законът въвежда фигурата на агент за съответствие за опростена, прозрачна и стандартизирана секюритизация, който ще има правото да оценява съответствието на секюритизациите с изискванията за опростеност, прозрачност и стандартизация по Регламента, след получаване на лиценз от КФН. Регулирането и надзорът върху дейностите и лицата по Дял втори от Закона ще се осъществява от КФН, а по Дял трети – надзорът върху инициатора, спонсора, първоначалния кредитор, агента за опростена, прозрачна и стандартизирана секюритизация и дружеството за секюритизация – от КФН, съответно от ресорния заместник-председател на КФН, с изключение на случаите, които са предоставени в изричната компетентност на Българската народна банка.

Със законопроекта се въвеждат и съответните административни санкции и принудителни административни мерки, съгласно Регламента, при съобразяване с размерите, определени в него.
В преходните и заключителните разпоредби на този Закон се правят промени в Закона за Комисията за финансов надзор, в Закона за кредитните институции и в Закона за публичното предлагане на ценни книжа.

Одобрени са промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари

Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Законопроектът има за цел постигане на съответствие на обхвата на българското превантивно законодателство със заключенията в изготвения в края на 2019 г. доклад за Националната оценка на риска в тази област, както и с изискванията на член 4 от Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма по отношение на категориите лица, чрез дейността на които е особено вероятно да се извършва изпиране на пари или финансиране на тероризъм.

С промените се предлага отпадането на тази част от задължените субекти по Закона за мерките срещу изпирането на пари, които не са сред задължителните категории, посочени в Директива (ЕС) 2015/849, и по отношение на които докладът за Националната оценка на риска не идентифицира рискове, които да обосноват необходимостта от това те да бъдат задължени да прилагат мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Въвеждат се и измененията на Директива (ЕС) 2015/849, направени с Директива (ЕС) 2019/2177, относно новата роля на Европейския банков орган при предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Предлаганите промени ще доведат до намаляване на административната тежест за категориите лица, които ще отпаднат от кръга на задължените субекти и до повишаване на ефективността на контрола по прилагане на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Одобрен е законопроект за промени в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите

Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Целта е подобряване на законодателната уредба за ограничаване на административната тежест и подобряване на административното обслужване за бизнеса и гражданите.

С проекта се предлага промяна в състава на Националния съвет по наркотичните вещества чрез включване на лица, на които контролът върху наркотичните вещества е в тясната отраслова компетентност.
С промените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите се предлага общинските съвети по наркотични вещества и превантивните информационни центрове към тях да се заменят с областни съвети по наркотични вещества и центрове по превенция на зависимости от наркотични вещества.

Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците

Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. Проектът има за цел да въведе изискванията на приетия на ниво ЕС през 2018 г. законодателен пакет „Отпадъци“, и по специално Директива (ЕС) 2018/851 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците и Директива (ЕС) 2018/850 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци.

С изменението се транспонират основни промени в европейското законодателство, които следва да бъдат изпълнявани от всички държави-членки. Целта за подготовка за повторна употреба и рециклиране на битовите отпадъци се завишава от 50% към 2020 г. на 65% през 2035 г., за да се извлекат съществени екологични, икономически и социални ползи и да се ускори преходът към кръгова икономика. Определени са междинни цели от 55% и 60% съответно за 2025 г. и 2030 г.. Въведена е и цел за намаляване до 10 % на депонираните битови отпадъци до 2035 г., която може да бъде отложена с 5 г., при условие, че държавата е постигнала намаление до 25 % към същата година.

С цел съпоставимост на резултатите между държавите-членки значително е стеснен обхватът на възможните методи на изчисляване на целта по рециклиране. Определени са точни правила за изчисляването на целите въз основа на теглото на битовите отпадъци, които постъпват за рециклиране и е определена точката на измерване на извършването на процеса на рециклиране. Въвежда се също определение за „схема за разширена отговорност на производителя“, съгласно която производителите се задължават да поемат финансова или финансова и организационна отговорност за управлението на отпадъци като етап от жизнения цикъл на продукта, включително за дейностите по събиране, сортиране и третиране.

Поради различната ефективност и резултатност в отделните държави-членки в работата на въведените до момента схеми за разширена отговорност на производителя, са определени минимални изисквания относно тяхното функциониране като те се прилагат и по отношение на схемите за разширена отговорност на производителя, въведени съгласно други законодателни актове, по-специално директиви 2000/53/ЕО, 2006/66/ЕО и 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, в допълнение към вече предвидените в тях изисквания. Поставят се изисквания за ясно определяне на ролите на отделните заинтересовани страни, ефективността на разходите, определянето на вноските, които производителите заплащат, изисквания за прозрачност, както и системи за отчитане и ефективен контрол на дейността на схемите.

Законът за управление на отпадъците е нормативния акт, който регламентира всички основни ангажименти на общини, производители и оператори на дейности с отпадъци, както и изискванията за разделно събиране и за постигане на целите по рециклиране на отпадъци. Респективно тези изисквания налагат предложените промени с проекта на ЗИД на ЗУО.

Изменение на подзаконовата нормативна уредба транспонира европейски директиви за отпадъци

Правителството прие изменения на подзаконовата нормативна уредба, с които се въвеждат изискванията на приетия на ниво ЕС през 2018 г. законодателен пакет „Отпадъци“. С тях се отразяват направените законодателни промени в Рамковата директива за отпадъците 2008/98/ЕС, Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки, Директива 2000/53/ЕО относно излезлите от употреба превозни средства, Директива 2006/66/ЕО относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и Директива 2012/19/ЕС относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване.

С измененията досегашната цел по оползотворяване от минимум 55% рециклиране от теглото на всички отпадъци от опаковки се увеличава на 65% през 2025 г. и на 70% през 2030 г.; Разделя се целта за рециклиране на метални опаковки на цел за опаковки от черни метали и опаковки от алуминий. Целите по отделните материали опаковки се увеличават през 2025 г. и през 2030 г. Въвеждат се нови и актуализирани определения, които са свързани с обхвата на отпадъците от опаковки, опаковки за многократно използване и дефиниции, свързани с правилата за измерване и изчисляване постигането на целите по рециклиран.

По отношение на схемите за разширена отговорност на производителя за отпадъци от опаковки, батерии, МПС и електрическо и електронно оборудване са определени изисквания за прилагане на икономически инструменти, както и изискване за въвеждане на системи за отчитане и ефективен контрол на дейността им.
Въведени са изисквания за предприемане на мерки за насърчаване на разработването, производството и използването на опаковки за многократна употреба и такива, които са по-лесни за рециклиране, както и за по-голям акцент върху мерките за информиране на потребителите и за насърчаване да допринасят по-активно за подобряване на ресурсната ефективност, включително чрез многократна употреба.

Правителството утвърди нов правилник за дейността на НАОА

Правителството утвърди нов Правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) с цел привеждане дейността на агенцията в съответствие с последните изменения в Закона за висшето образование (ЗВО). С него се дава възможност за осъвременяване на правилата за провеждане на процедурите за оценяване и акредитация, за тяхното облекчаване чрез използване на съвременните технически и комуникационни средства, а в определени случаи извършването им само въз основа на представени документи. Засилва се и контролът върху предлаганото качество на висшето образование посредством концентриране на оценяването при програмната акредитация при стриктно съблюдаване изискванията на ЗВО и въведени процедури за санкции при неспазването му.
Съгласно направените изменения в Закона за висшето образование оценяването при институционалната акредитация ще е насочено към проверка на собствеността, функционирането на вътрешната система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и академичния състав, както и други критерии, свързани със стандартите и насоките за осигуряване на качеството на предлаганото обучение.
Програмната акредитация за дадено професионално направление ще се извършва едновременно за всички висши училища, обучаващи по специалности от направлението, по утвърден от НАОА график.
При оценяване съответствието с изискванията за академичен състав на основен трудов договор член на академичния състав ще може да участва в акредитацията на едно висше училище.

Правителството одобри промени по утвърдените разходи на Министерството на външните работи

Министерският съвет одобри прехвърляне на 1 840 800 лв. между две бюджетни програми на Министерството на външните работи, за да се обезпечи предпазването на служителите в страната и в чужбина от COVID-19.
Така ще стане възможно купуването на индивидуални предпазни средства и извършване на редовни и извънредни дезинфекции на административните сгради на централно управление на МВнР, Дипломатическия институт, Държавния културен институт и задграничните представителства.

От 31 декември 2020 г. България ще получава газ от Азербайджан временно по алтернативен маршрут

От 31 декември 2020 г. до 1 октомври 2021 г. България ще получава природен газ от Азербайджан временно през точката на доставка „Неа Месемврия“ в гръцката газопреносна система. На днешното си заседание правителството одобри доклада на министъра на енергетиката Теменужка Петкова за предприемане на действия за подписване на необходимия пакет документи, свързани с промяната на маршрута. Целта на решението е да се гарантира сигурността на снабдяването с природен газ за страната и региона.

„Булгаргаз“ ЕАД има подписан договор с азербайджанската нефтена компания SOCAR (впоследствие заместена в договора от „Азербайджан газ съплай къмпани“) за доставка на 1 млрд. куб. м. природен газ годишно от находището Шах Дениз 2 за срок от 25 години. Доставките трябва да стартират от 31 декември 2020 г. Договорът е сключен в изпълнение на политиката на българското правителство за диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ, с цел гарантиране сигурността на доставките и постигане на конкурентни цени за българските потребители. Основна роля в изпълнението на този приоритет има изграждането на Междусистемната газова връзка Гърция – България (IGB), тъй като реализацията на проекта IGB ще създаде условия за реална диверсификация на източниците за доставка на природен газ за България и Югоизточна Европа. Изграждането на интерконектора IGB отваря допълнително трасе към Южния газов коридор между пазарите на Югоизточна Европа и Централна Източна Европа и по този начин осигурява достъп до алтернативни трасета и източници за доставка на газ. В резултат от неговото изпълнение, като част от развитието на Южния газов коридор, България и съседните й страни ще имат достъп до алтернативни доставки от Kаспийския регион, както и до съществуващи или бъдещи терминали за втечнен газ.

Точката на доставка по договора с Азербайджан е точката на свързване между TAP и IGB – Комотини, Гърция. Поради забавяне изграждането на проекта IGB, в резултат на пандемията от COVID-19, към настоящия момент тази точка на доставка не е налична. След проведени преговори и постигнато съгласие, за временна възможна точка на доставка е определена ИТ „Неа Месемврия“ – точката на свързване на газопровода TAP с гръцката газопреносна система на DESFA.

България ще предостави вноска от 100 000 лв. на фонд „Зелен климат“

Министерският съвет одобри днес проект на Тристранно споразумение относно Зеления доверителен фонд за климата между правителството на Република България, Зеления фонд за климата и Международната банка за възстановяване и развитие в качеството й на временен попечител на Зеления доверителен фонд за климата.

С приетото Решение се възлага на министъра на външните работи да проведе преговорите и да подпише Тристранното споразумение.
В изпълнение на Тристранното споразумение България ще предостави вноска в размер на 100 000 лева на фонд „Зелен климат” от предвидените бюджетни средствата за официална помощ за развитие, в изпълнение на прието от Министерския съвет решение № 915/10.12.2020.

Като страна по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата и Парижкото споразумение по климата, със своя принос България ще допринесе към солидарните усилия на международната общност за формулиране на интегрирани и всеобхватни политики, насочени към повишаване на способностите за адаптация към и смекчаване на неблагоприятните последици от изменението на климата.

Правителството одобри Меморандум за разбирателство между Република България и „Минстрой Пропъртис“ ЕООД

Правителството прие Решение за одобряване на проект на Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и „Минстрой Пропъртис“ ЕООД за изпълнение на приоритетния инвестиционен проект „Многофункционална Сграда NV TOWER“ и за създаване на междуведомствена работна група за осигуряване на институционална подкрепа при изпълнение на проекта.
Проектът предвижда изграждане на многофункционална сграда, разположена в „Студентски град“, гр. София, с разгърната застроена площ от 46 551 кв. м., собственост на заявителя „Минстрой Пропъртис“ ЕООД. Размерът на инвестицията е 102 млн. лв. Очакваният брой новооткрити работни места, пряко свързани с проекта, е 150.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерство на здравеопазването

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2020 г. в размер на 150 000 000 лв. Целта е осигуряване на финансов ресурс за заплащането на: Закупуване на ваксини в борбата с пандемията от COVID-19, в размер на 105 000 000 лева; Субсидии за болнична помощ за поддържане готовността на лечебните заведения за оказване на медицинска помощ през периода на обявена извънредна епидемична обстановка и осигуряване на допълнителни възнаграждения на медицинския и немедицинския персонал, пряко зает с дейности по наблюдение, диагностика и лечение на пациенти с доказан Коронавирус в размер на 45 000 000 лв.

С друго правителствено постановление по бюджета на МЗ се одобряват допълнителни разходи в размер до 19 440 000 лв., предназначени за закупуване на лекарствения продукт ремдесивир за лечение на COVID-19. Предвид извънредните обстоятелства в усложнена епидемична обстановка и с оглед защита на здравето на пациентите, се налага своевременното осигуряване на лекарствения продукт ремдесивир.
Министерският съвет одобри също допълнителни разходи в размер на 14 300 000 лв. за изграждане на нова система за приемане на спешните повиквания и управление на ресурсите към службите за спешно реагиране, базирана на единна платформа. Целта е подобряване на услугата Единен европейски номер 112 на територията на Република България.

Правителството прие протоколно решение за проучване на възможностите за осигуряване на ваксини срещу COVID-19 за страните от Западните Балкани и Източното партньорство

Министерският съвет прие протоколно решение за проучване на възможностите за осигуряване на ваксини срещу COVID-19 за държави от Западните Балкани и Източното партньорство, след осигуряване на националните потребности, при спазване на националните процедури на страните за това и условията на всяко от предварителните споразумения (АРА), сключени между Европейската комисия и производителите на лекарствени продукти. Целта е постигане на солидарност в усилията за излизане от безпрецедентната пандемична криза, причинена от COVID – 19.

След осигуряване на националните потребности, при спазване на националните процедури на страните за това и условията на всяко от предварителните споразумения (АРА), сключени между Европейската комисия и производителите на лекарствени продукти, ще бъдат предприети действия за проучване на възможностите за обезпечаване на нуждите от ваксина и за осигуряване на ваксини срещу COVID-19 за страните от Западните Балкани и Източното партньорство.

Източник: http://epicenter.bg/

ЧЕТИ САМО АКТУАЛНИ НОВИНИ http://10bg.eu/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Харесай ни във Фейсбук