Цифровата бездна става все по-голяма и по-страшна
Събитията от 2020 г. демонстрираха мощта на технологичната инфраструктура, която ни заобикаля, но също така разкриха и нейните слабости. Последните месеци ни дадоха важен урок, над който трябва да помислим, пише TechNews. На фона на сътресенията през 2020 г. начинът, по който бизнесът и домакинствата реагираха на резките промени, демонстрира всеобхватната мощ на съвременните технологии. […]

Събитията от 2020 г. демонстрираха мощта на технологичната инфраструктура, която ни заобикаля, но също така разкриха и нейните слабости.

Последните месеци ни дадоха важен урок, над който трябва да помислим, пише TechNews.

На фона на сътресенията през 2020 г. начинът, по който бизнесът и домакинствата реагираха на резките промени, демонстрира всеобхватната мощ на съвременните технологии. Именно ИТ позволиха на много служители да преминат от работа в офиса към към работа от разстояние – с изненадващо малко суетня. По това време някои организации и работници вече имаха подобна практика и без друго – и се чувстваха комфортно в новата обстановка. Това важи най-вече за фирмите от самия ИТ сектор.

Ала много повече предприятия бяха принудени да практикуват дистанционната работа за първи път в съществуването си. Едновременно с това ученици и студенти започнаха да учат и те дистанционно. Стари компютри, смартфони и всевъзможни джаджи бяха впрегнати в действие. Онлайн забавленията преживяха същински бум – заключени в домовете си, хората търсеха разтуха в стрийминг видео, онлайн игри и електронни спортове.

Момент на сила

Трябва да признаем, че ако кризата с COVID-19 беше настъпила 15 или дори 10 години по-рано, ситуацията щеше да е съвсем различна. Работата от вкъщи би била почти невъзможна за мнозинството, отбелязва ZDNet. Домашните компютри бяха много по-рядко срещани. Нямаше повсеместен широколентов интернет, малцина имаха Wi-Fi в домовете си. Нямаше ги и съответните приложения и услуги – или ако ги имаше, те не можеха да бъдат достъпни дистанционно.

Нямаше как да има видеочат – по онова време беше трудно и скъпо да се гледаме лице в лице с колеги, с които работим дистанционно. Нямаше да е по силите и джоба на обикновените хора да се „срещнат“ със самотните си роднини през интернет. Концепцията за облачния софтуер беше преди всичко само концепция.

С две думи, съвременните технологии бяха достатъчно напреднали през 2020 г. и ни „спасиха“ в този труден момент, като направиха възможно най-важните неща да продължат – работата, ученето.

Ограничения

Тази година обаче подчерта и ограниченията на технологиите. Макар че системи като Zoom, Microsoft Teams и Slack отчетоха огромен ръст на популярността, трябва да признаем, че инструментите за сътрудничество, с които разполагаме, все още са разочароващо ограничени. Все още има дълъг път да се извърви, преди тези приложения да могат да се „мерят“ с богатството на взаимодействието лице в лице.

Средствата за дистанционна работа ни позволиха да продължим да сме продуктивни, но те не могат да позволят избликването на онова вдъхновение, което получаваме при среща и разговор на живо с колеги. И макар че на теория сме по-свързани (цифрово) от всякога, никога не е имало толкова много хора, изпаднали в дупка заради изолация и самота, депресирани и отчаяни.

Дълго очакваният бум на модерните технологии като добавена реалност и виртуална реалност не се случи. Дали технологията не беше готова или хората не бяха готови за нея – в крайна сметка не можахме да се порадваме на нови, виртуални и 100 процента реалистични преживявания, каквито създателите на VR и AR ни обещават от години.

Ново икономическо разделение

Някъде тук трябва да се отбележи и фактът, че събитията от тази година начертаха границата на ново икономическо разделение – между хората от сферата на знанията, които могат да работят удобно от вкъщи, и другите – работещите на „първа линия“, които няма как да извършват своята дейност от дома си. Това са лекари и медицински сестри, продавачи, артисти и певци, хотелиери – всички те няма как да осъществяват своята дейност дистанционно, през компютъра. В условията на изолация вторите просто нямат алтернатива.

Задълбочи се и дигиталната пропаст. Удивително или не, през 2020 година не само, че има цифрова бездна, но тя става голяма и по-страшна. За децата, които нямат компютър и интернет у дома, 2020 г. бе година на загубено образование наред с всички други лишения. Не е без основание предложението да се обяви нулева година – много деца по цял свят просто останаха сами с учебниците си.

Изминалата година показа колко разчитаме на технологиите, но също така ни напомни, че ползите не са нито абсолютни, нито разпределени равномерно. Докато гледаме към 2021 г., трябва да помислим как да се справим с тези предизвикателства, вместо да ги игнорираме в бързането да се върнем към нормалността.

Източник: https://www.dunavmost.com/

ЧЕТИ САМО АКТУАЛНИ НОВИНИ http://10bg.eu/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Харесай ни във Фейсбук