Моля, включете си камерите
Дистанционно образование на пълни обороти „Ние сме една от страните, които сравнително бързо добре организирахме компенсаторно обучение в електронна среда, но трябва да бъдем честни и да кажем, че то е частично заместваща алтернатива. Няма как да минем без загуби, няма как да не прехвърлим част от тези загуби на бъдещето“, обясни тази седмица министърът на […]

Дистанционно образование на пълни обороти

Ние сме една от страните, които сравнително бързо добре организирахме компенсаторно обучение в електронна среда, но трябва да бъдем честни и да кажем, че то е частично заместваща алтернатива. Няма как да минем без загуби, няма как да не прехвърлим част от тези загуби на бъдещето“, обясни тази седмица министърът на образованието Красимир Вълчев, цитиран от „Фокус“.

Вълчев е прав. Грешка, която се прави в голяма част от обществения дебат за дистанционното обучение, е то да се сравнява с присъственото. „Дистанционното обучение е компенсация спрямо нищото. Ефективност се мери спрямо целта. Тя никога не е била дистанционното обучение да замести присъственото. От такава гледна точка, то не е ефективно. Но от гледна точка децата нищо да не правят, да стоят просто ей така, то е ефективно„, обяснява пред „Капитал“ изпълнителният директор на Института за изследвания в образованието Асенка Христова.

Интересен контраст със случващото се в България и през пролетта, и сега е Германия 

Тази седмица учениците в Германия, които до този момент се обучаваха присъствено, преминаха на обучение от вкъщи заради влошаващата се епидемична ситуация в страната. Не дистанционно обучение, а т.нар. хоумскулинг, в който в ролята на учителите изцяло влизат родителите, а децата работят по задачи, спуснати от училището. Това се случи и при първата вълна на пандемията в Европа, като широкият консенсус в Германия е, че домашното обучение почти се равнява на пропуснат срок. За разлика от Германия, и при първата вълна на коронавируса, а със закъснение и при втората, българските ученици се обучават дистанционно и синхронно в контакт с учителите си, които по време на дистанционното обучение работят повече часове на ден, отколкото при присъственото.

Проблемите на сегашното дистанционно обучение са по-различни, отколкото през пролетта. Докато в голяма част от училищата първата вълна доведе до хаос, в който всеки учител намираше сам начин да преподава онлайн, този път технологично процесът е много по-добре организиран.

Ако март месец темата беше в кои платформи се случва обучението, то сега вече напреднахме малко и достигнахме до въпроса как се случва – с микрофон, със или без камера, с какви допълнителни изисквания“, коментира пред „Капитал“ Илиана Борисова, учител по история в столично училище. Докато при първата вълна около 10% от учениците нямаха достъп до устройства, сега този дял е 5%, а училищата полагат огромни усилия да включат тези ученици. По-голям проблем се оказва, че по-дългият престой извън училище ощетява учениците от най-уязвимите групи, независимо дали имат устройства, и може дълготрайно да върне свършения прогрес в образователното им включване с години назад.

„Разликата с пролетта е, че българските учители са много по-свикнали в използването на дигитални инструменти„, коментира за „Капитал“ председателят на сдружение „Образование без раници“ и учител по философия Иван Господинов. В училището на Илиана Борисова всички учители и класове вече използват една и съща образователна платформа, което им позволява много по-бърз и цялостен контрол над образователния процес и по-добра връзка с родителите. В същото време според Борисова учителите са започнали да използват и повече интерактивни дигитални инструменти. Не е за подценяване колко е важно за дистанционното обучение тази промяна в нагласите. Докато мненията в учителски форуми за дистанционното обучение продължават да са смесени, увереността в използването на новите инструменти допринася много за по-гладкото му протичане. „Степента на самоефикасност на учителите да използват технологии, самоувереността, че могат да се справят с тези технологии се отразява много сериозно на мотивацията и ангажираността на учениците. Това се вижда ясно от данните“, коментира Христова, под чието ръководство през октомври беше публикуван дълбочинен анализ за ефектите от дистанционното обучение по време на първата вълна през пролетта.

Много часове пред екрана

В България в момента дистанционното обучение се случва главно синхронно – тоест с взаимодействие между учениците и учителите в реално време. Асинхронният вариант, в който учениците не са заедно в час с учителя и сами търсят информация и работят по проекти, по принцип се счита за по-гъвкав от синхронния, но в българския случай не е идеален. От МОН препоръчват смесица от двата варианта с наблягане на взаимодействие между учителя и учениците, тоест на синхронния вариант. „Българските ученици не са свикнали с много самостоятелна работа и не са свикнали те сами да си организират времето за учене. Обикновено учителят го организира под формата на срокове. Ако делегираме голяма част от отговорността за учене на учениците в момента според мен това просто ще доведе до доста повече изключени от обучението„, смята Иван Господинов.

Това обаче означава и че се налага на учениците да седят по много часове всеки ден пред екрана, от което много родители се оплакват. Наредба на МОН за онлайн обучението ограничава продължителността на учебните часове онлайн според възрастта на учениците – по 20 минути за 1-4 клас, по 30 минути за 5-7 клас и по 40 минути за 8-12 клас. Родители разказват пред „Капитал“, че въпросната наредба масово се нарушава, особено от частните училища, и децата по цял ден седят пред компютъра. Това дори се възприема като позитив от някои родители. „Много часове се равнява на много учене и е добре за тях с бонуса, че мога да работя. Но реално не бива„, смята майка на две деца, учещи в частни училища, пред „Капитал“.

Една от най-големите теми по време на първата вълна беше именно липсата на устройства, като по данни на МОН тогава 10% от учениците, или 70 000 на брой, останаха изключени от онлайн обучението. „Нямаме възможност да дадем на всяко дете устройство, 107-108 хил. ще бъдат закупени. 20 000 устройства са в процес на доставка. 18 000 вече са предоставени. Малко над 30 000 не учат поради липса на електронни устройства. Има и деца със скъпи смартфони, но не са ангажирани. В момента едни училища подпомагат други“, обясни министърът на образованието Красимир Вълчев в понеделник. Това обаче не позволява да се разбере точният брой деца, които имат затруднения с устройствата, защото по думите на Вълчев едно семейство може да има лаптоп или таблет, но да е с 2-3 деца, които се нуждаят от него едновременно.

Въпреки това според наблюденията на Христова наистина е свършена много работа и от страна на училищата, и от страна на институциите по осигуряване на устройства и те в момента не са най-големият проблем. „Този по-продължителен престой извън образователната система може допълнително да създаде една по-сериозна деангажираност, особено в ученици от определени уязвими групи„, смята Христова.

Най-важното в дистанционното обучение се оказва заинтересоваността на децата и заинтересоваността на родителите да ги накарат да влязат в час. Борисова разказва, че учениците, които са най-ангажирани и в присъственото обучение, си остават най-ангажирани по време на дистанционното, въпреки че някои от по-плахите на живо ученици се оказва, че участват повече онлайн. „При децата с висок социално-икономически и културен статус обучението вкъщи се осъществява от всякакви източници – родителите разговарят с децата си, мотивират ги, помагат им да учат. Цялата среда е подкрепяща ученето. За съжаление в други семейства не е така. За тези деца критична е ролята на учителя, това, което се случва в класната стая, на целия позитивен училищен климат, който може да му въздейства“, обяснява Христова.

Наблюденията на Господинов също потвърждават ролята на учителя. „Моите ученици предпочитат да са присъствено не заради нещо кой знае какво, ами заради това, че учителят е в стаята и се чувстват по-мотивирани да вършат работата. За тях все още голяма част от мотивацията за учене идва от учителя“, обяснява Господинов.

В сряда щабът взе решение учениците от 1 до 4 клас да тръгнат на училище от 4 януари, което обаче може да се промени според епидемичната ситуация. „По-скоро вървим към вариант, при който да позволим частично връщане и редуване, най-неефективно е обучението в електронна среда за по-малките ученици, там трябва пряко взаимодействие с учителя“, обясни министърът на образованието в понеделник. Христова също смята, че не е никак препоръчително малките деца да седят извън училище за дълго време, като за тях тя е привърженик на някаква форма на хибриден вариант. От друга страна, тя отбелязва, че едва ли може да се случва ефективен присъствен образователен процес, ако учителите са стресирани и през цялото време са притеснени за здравето си. В същото време хибридното обучение също може да се окаже непосилно от организационна гледна точка. „Малко хора си дават сметка колко всъщност по-натоварени са учителите в тази среда. Много внимателно трябва да се премисли този механизъм и да се направи някаква смислена стратегия„, смята изпълнителният директор на Института за изследвания в образованието.

Рискът отново е пред учениците от уязвими социални групи

Според Господинов учителите могат да издържат на дистанционно обучение до края на първия срок в началото на февруари, като въпросът е каква ще е ситуацията в държавата и дали въобще би позволила присъствено или хибридно обучение. „Мерките свързани със затваряне или отваряне на училищата, всъщност са свързани с всички останали обществени системи и затова примерно в Германия беше окей досега да са отворени училищата просто защото вирусът се управляваше по съвсем различен начин, отколкото в България“, добавя председателят на „Образование без раници“. Тук преминаването към дистанционно обучение е може би най-сериозната ограничителна мярка срещу епидемията. В момента на практика са затворени само училищата и заведенията. До момента образователната система понася втория си дистанционен срок сравнително добре. Без решение за момента е само една задача – как да се ангажират децата от уязвими групи. Ако те не бъдат ефективно включени, ще има последствия, за преодоляването на които през следващите години ще трябват много повече усилия от нужните сега.

Източник: https://www.dunavmost.com/

ЧЕТИ САМО АКТУАЛНИ НОВИНИ http://10bg.eu/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Харесай ни във Фейсбук