Ивайло Калфин пред Васил Василев: Отношенията САЩ – Русия ще се изострят
КИТАЙ ЩЕ ВЛАДЕЕ СВЕТА – НЕ С ОРЪЖИЯ, А С КЛЮЧА ЗА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ ЕВРОПА ВОДИ ДО КЛАДЕНЕЦА, НО НЕ МОЖЕ ДА ТЕ НАКАРА ДА ПИЕШ ВОДА ЕВРОПА –  ТОВА СА ВЪЗМОЖНОСТИ, ЕС НЯМА ВИНА, КОГАТО НЕ ИСКАШ ДА СЕ РАЗВИВАШ!   БЪЛГАРСКОТО УПРАВЛЕНИЕ ИЗБРА БЪЛГАРИЯ ДА БЪДЕ БЕДНА, ЗАОБИКОЛЕНА, БЕЗИНТЕРЕСНА ЗА ЕВРОПЕЙСКИТЕ И СВЕТОВНИТЕ ПРОЕКТИ   […]

КИТАЙ ЩЕ ВЛАДЕЕ СВЕТА – НЕ С ОРЪЖИЯ, А С КЛЮЧА ЗА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ

ЕВРОПА ВОДИ ДО КЛАДЕНЕЦА, НО НЕ МОЖЕ ДА ТЕ НАКАРА ДА ПИЕШ ВОДА

ЕВРОПА –  ТОВА СА ВЪЗМОЖНОСТИ, ЕС НЯМА ВИНА, КОГАТО НЕ ИСКАШ ДА СЕ РАЗВИВАШ!  

БЪЛГАРСКОТО УПРАВЛЕНИЕ ИЗБРА БЪЛГАРИЯ ДА БЪДЕ БЕДНА, ЗАОБИКОЛЕНА, БЕЗИНТЕРЕСНА ЗА ЕВРОПЕЙСКИТЕ И СВЕТОВНИТЕ ПРОЕКТИ                     

Ивайло  Калфин – два пъти вицепремиер, министър на труда и социалната политика, министър на външните работи, евродепутат, кандидат за президент, с анализ и прогнози в  предаването „Не се страхувай“- БСТВ, с автор и водещ Васил Василев:  за промените , с които светът изпраща 2020, за новата конфигурация на Великите сили, за личното решение на България да остане заобиколена от големите интереси, за все по-видимото разногледство на Европейския съюз

––   

В.ВАСИЛЕВ: Да погледнем какво стана в света, в Европа, на Балканите през изминаващата 2020-та година. Промени ли се съотношението между трите Велики сили и в каква посока?

И.КАЛФИН : През последната година няма поява на нови процеси, обаче има силно ускоряване на сегашните. Не само заради коронавируса, въпреки неговото силно влияние. Но различните фактори, като че ли прокарват частиците през една фуния, в която те много ускоряват движението си.

Появяват се наченки на промени в международните отношения, чиито резултати ще са видими в следващите години. Променя се ролята на трите Велики сили – в Америка избори, но не мисля, че те ще сложат точка на „ерата Тръмп“ и, че САЩ ще тръгнат в различна посока, както много хора очакват, включително и в Европа.

Китай в последните години работи без да го забележат особено, в посоката да укрепи своето лидерство в света – не политически и не толкова военно, въпреки че имат много голям напредък във военната област, а главно технологично. И виждаме вече реакции и противопоставане с Китай, особено по времето на Тръмп. При него дори беше обсесия – само и само да говори за Китай и да се конфронтира.

В Китай се появяват други сили, които имат възможност да изведат Китай  технологично много напред в света.

Русия, освен, че смени Конституцията и Путин си осигури още дълъг период, в който може да бъде президент, се вижда, че започва да заема нова роля. Много показателен беше конфликтът в Нагорни Карабах и позицията на Русия, която беше много въздържана там. За разочарование на Армения, която очакваше Русия да се сблъска с Азербайджан и до голяма степен с Турция.  От този конфликт, който все още не е решен, Турция спечели най-много – в геополитически план.

В Европа има много промени. Освен Брекзит, и освен възприемането на идеята, че ЕС както може да се разширява, така може и да се намалява, което пък ще поставя все повече въпроси – кое е общото между страните в него и какво ги държи заедно?

В. ВАСИЛЕВ: Смятате ли, че ако при Тръмп отношенията между трите сили бяха по-скоро противопоставяне – основно с Китай и запазване на приемливи отношения с Русия – сега при Байдън ще стане обратното: той ще се насочи по-скоро срещу Русия и ще се опита да регулира нещата с Китай?

И. КАЛФИН : Всъщност Тръмп управляваше Америка като фирма, продаваше непрекъснато,  казваше: „ето, купувайте нашия газ“, на Европа. Ние казваме: „ той е скъп“, а Тръмп отговаря: „да, но той е свободен газ, „freedom gas“, сега вие зависите от Русия, а с нас избирате свободата, а свободата има ли цена – няма цена, затова купувайте американски газ“ . Навсякъде където отидеше Тръмп говореше така и отвсякъде се връщаше със сделки за мирлиарди долари – и в Саудитска Арабия, и в Близкия изток, и т.н. Но външнополитически Тръмп загърби всички други теми, включително обтегна доста отношенията с Европейския съюз, отношения, които от Втората световна война се смятат за „гръбнакът на международните отношения“.

Очакванията към Байдън са, че той ще се върне към познатата ни политика.  Той сега на всички важни постове назначава хора, които са работили даже не в администрацията на Обама, а повечето са били още в администрацията на Клинтън. По времето на Клинтън имаше засилен интерес към Балканите, например Косовските събития. Имаше също засилено противопоставяне с Русия. Още повече това беше времето на прехода между Елцин и Путин и по времето на Елцин САЩ се изживяваха като едниственият лидер в света, а Русия по-скоро беше възприела ролята да следва поставени условия. При Путин това се промени.

Това изостряне, което очаквам в отношенията между САЩ и Русия, което го нямаше при Тръмп защото Русия не го интересуваше толкова, мисля, че ще бъде налице в новата администрация. С всички странични ефекти. Не само в двустранните отношения, но и в зоните за влияние, които двете държави търсят.

Има, обаче, едно голямо „но“ – тези сили, които избутаха Тръмп на власт не са изчезнали. Той съвсем не загуби изборите по начин, който мнозина очакваха. Той спечели в области, в които не предполагаше – латиноси, американци с африкански произход. Спечели там, където не се очакваше, че ще влезе, с една националистическа политика, той дори насърчаваше някои групировки в САЩ, стоящи на границата на фашизма. Но неговата силна политика против миграцията, против външно влияние, за величието на Америка, за запазване интересите на Америка, независимо какво се случва в света около нея, му отвори много врати – и тази общност ще иска да има представителство.

Затова Байдън няма да може да си позволи да води много по-различна политика, още повече, че той вече е на възраст, в която не може да се очакват революции от него.

Така, че, ако някой очаква отношенията между САЩ и Европа да се върнат в руслото си отпреди 10 години – пълно сътрудничество, доверие, общи интереси – няма да се случи.

Като цяло очаквам управлението на Байдън да бъде по-скоро колебливо, отколкото рязка промяна от това, окето имаше при Тръмп.

В.ВАСИЛЕВ: От това изглежда, че ще спечели най-много Китай – той ще се опита в някаква степен да бъде арбитър, да  поддържа равновесието, да държи баланса, от който има най-голяма нужда, разбира се с позиция, която отговаря на неговите интереси.   

И. КАЛФИН : Китай в последните десетилетия, особено при Си Дзинпин има една много интересна стратегия – много дългосрочна, но носи резултати. Там всичко се гледа много години напред. Ние обикновено свързваме Китай с нещо евтино, с ментета, с откраднати технологии – това нещо свърши, отдавна.

Китай успя да развие собствени технологии и то много високи. И успя да ги приложи в голяма степен в Африка, която вече е много силно зависима икономически от Китай. А в Африка има ресурси – това е най-богатият континент на ресурси в света.  Китай започна да влиза в тази технологична сфера, в която САЩ и Европа мислеха, че са водещи, а вече не са.

Вижте огромния натиск върху Европа да не сключва договори с Китай за HUAWEI и с китайските компании за развитие на новото новото поколение комуникации – 5 G. В този натиск прозира нещо друго – и тук не става въпрос за източване на информация, защото от години китайските елементи в телекомуникациите са незаменими, никой не прави това, което те могат – нито в Европа, нито в Америка. Така че отказът от китайските технологии ще забави поне с две-три години развитието на бързия интернет, което пък ще забави допълнително и Европа и САЩ.

Но има нещо друго тук, много по-интересно – Китай работи много усилено по развитието на изкуствения интелект. А изкуственият интелект се храни с данни – толкова повече се усъвършенства и расте, колкото повече консумира данни. А той яде много.

И всъщност  влизането на Китай в европейски и американския пазар с ново поколение технологии, захранва  китайските изследвания върху изкуствения интелект – надали толкова заради някакви данни важни, разузнавателни или нещо друго, по-скоро като огромна маса структурирани данни, с която Китай може да даде много рязко развитие на изследванията си за изкуствения интелект.

А изкуственият интелект ще промени съотношението на силите в света. Този, който притежава ключа към него ще може да управлява бъдещето.  И във връзка с оръжия, с въоръжаване, и във връзка с ежедневието, с икономическата сила – това да можеш да заместваш човешкия труд с програмирани машини дава много повече контрол.

В.ВАСИЛЕВ: Русия – да поговорим за нея. Тя има необикновен напредък във военните технологии. Тя произведе ракети, каквито нито САЩ, нито Китай протежават.  Това означава и напредък във всички останали технологии и напредък на цялото общество. НЍо това не се е почувствало в Русия, т.е. там във военната област отидоха много напред, а в останалите области продължават да са назад – технологично, икономически и социално те все още са далече от САЩ и Китай

И. КАЛФИН : Така е, но въпреки това Русия успява да се върне като международен играч. Русия се намира в един преход, който ще отнеме няколко десетилетия, но е основен – тя печелеше и продължава да има основните си приходи от петрол, газ, от изкопаеми горива. А на това му се вижда краят – дали ще е в 2050 г., дали малко по-късно, но в следващите десетилетия енергетиката ще работи подруг начин. В Русия са наясно с това, така че ако страната иска да запази совето място тя трябва да се технологизира. И затова Путин отделя страшно много средства в тази посока. И очаквам технологични пробиви, които ще се видят и в гражданската сфера, не само във военната. Това е осъзнат преход за единствения начин Русия да запази влиянието си.

Но нейните претенции не са такива, тя няма такава отговорност – по време на Студената война от две велики сили светът беше разделен на две части и всяка имаше глобални интереси, и глобални отговорности. Сега Русия не носи отговорност за света. Сега носи отговорност за себе си. Особен интерес има към близките си съседи и граници и там няма намерение да допусне друго влияние.

Така, че, амбициите на Русия не са такива, каквито бяха едно време, но в никакъв случай не бива да се подценяват перспективите пред нея – Русия да бъде един много влиятелен фактор в международните отношения.

В. ВАСИЛЕВ: През изминаващата година имаше ли промяна на отношението на всяка от тези Велики сили към България?

И. КАЛФИН : Мисля, че България дали нарочно, дали умишлено или не, избяга от този интерес. На нас не ни обръщат внимание тези Велики сили, а можеше да ни обръщат. Отделен въпрос е дали това би било добре или зле, но, според мен, е добре! Добре е когато си фактор, когато те търсят, когато звънят на премиера, на президента по телефона – искат някакви неща – е по-добре, отколкото да не знаят къде им е интереса в България.

Ние отклонихме няколко големи проекта.

Например с Русия –  „Турски поток“. Русия нямаше интерес части от него да минават през Турция, а други през Гърция, имаха интерес да минава през България, но…България определено загуби от това нещо, а в случая съвпадаха интересите.

Китай имаше интерес в България да реализира част от  инициативата си „Един път, един пояс“, който възстановява инфраструктурата по някогашния „Път на коприната“, за да си отвори пътя към европейския пазар. Европейският пазар е много интересен за всеки производител – богат, скъп, конкурентен, там се продава добре. Китайският подход беше да отпускат заеми – много изгодни, много дългосрочни, с ниска лихва, но с държавна гаранция. България отказа. И на практика Китай инвестира около България. Въпросният „Път на коприната“ минава сега, с огромни инвестиции, по Via Egnatia – магистрала, дублирана с ж.п. линия през  Гърция, продължава през Северна Македония,  Сърбия, Унгария и така влиза в Европа. Всъщност заобикаля България, която би била най-добрият път иначе.

А Гърция стана енергийният център на Балканите. Това, което трябваше да минава през България – превозът на газ по нефтопровода „Набуко“ отиде в Гърция, Трансатлантическият газопровод отиде в Гърция. Тя успя да събере за десетина години важна инфраструктура – пътна, транспортна,  енергийна, а е на път да вземе и телекомуникационната.

България остава извън тези пътища.

Отново казвам – това беше наш избор, на българското управление. Както да се откажем от големите енергийни проекти с Русия, така да се откажем и от китайските. Държавата ни загуби от това.

В.ВАСИЛЕВ: Може би затова сме в една странна позиция и в ЕС – наскоро полско издание каза, че България е държавата от Третия свят в Европа. Освен, че не е ласкателно, това отразява и отношението дори на страни, с които ние,  допреди трийсетина години бяхме на едно ниво. Например с Чехия бяхме приблизително на едно ниво, що се отнася до стандарта на хората, а днес БВП на средния чех надминава този на италианеца и на испанеца, т.е. те отиват толкова напред, ние оставаме толкова назад. Виновна ли е Европа за това?

И. КАЛФИН : Европа – това са възможности. Там има една поговорка: „можеш да заведеш конете до кладенеца, но не можеш да ги накараш да пият вода.“ Трябва да имаш собствено желание, трябва да знаеш какво искаш да правиш. Европа дава много възможности.

Според мен, България направи страшно много грешки още преди да влезе в Европейския съюз. Ние, на практика, ликвидирахме индустриалната си база. Българската икономика в момента има един профил, който не е добър. В Чехия се правят високо технологични производства, правят се автомобили. А ние правим частите за чешките автомобили в България. В резултат на това, което се правеше в последните 30 години ние сега имаме една много по-слаба и по-нетехнологична икономика, с много по-малка добавена стойност.

С Румъния преди десетина години бяхме на едно ниво – когато влизахме в ЕС. Сега Румъния стигна Гърция по брутен вътрешен продукт на човек от населението. Вярно, че Гърция известен период вървя назад. Ние сме далече от това.

Така, че, ЕС дава възможности да се развиваш по-бързо. Ако искаш, ако решиш. Ние сме си решили да казваме “ние сме най-бедните, ние сме най-слабите“. Добре, и какво правим оттук нататък? Нищо, приемаме го за факт.

А не е така. Особено технологиите дават страшно много възможности за промяна в местата и за по-бърз растеж. Само, че, за това се иска целенасочена политика, дългосрочна.

В.ВАСИЛЕВ: Все пак  Европа е създадена като общност на солидарността преди всичко. Днес, като че ли, особено Брекзит показа това, в Европа започва да доминира егоизмът?

И. КАЛФИН : Така е, Европа дълго време седеше на резултатите от Втората севтовна война, а точно тогава идва солидарността. Събират се шест държави, някои от тях воювали помежду си,  с целта – как да се възстановят след войната – затова тръгват със стоманата и с прехраната. Най-старата политика на ЕС е прехраната, еслското стопанство – за да се изхрани населението. И затова са били общи интересите, затова са били солидарността и разбирателството.

След това, по време на Студената война, Изтока и Запада се деляха в Европа. И Запада победи. И след това Европа като общност довърши историческата си мисия – да приеме тези източни страни, които са били тръгнали по друг път след Студената война.

Сега липсва голяма цел пред ЕС. Все повече се виждат различия –държавите не само говорят на различен език, ноо и гледат в различни посоки. Много различна, много хетерогенна започва да става Европа.

Великобритания винаги е била само с половин крак в ЕС. Сега излиза, но да видим какъв ще е резултатът. В момента британците се  лишават от права, защото правеха каквото си искат в ЕС – пълно беше с т.н. opt out, с възможността – има европейска програма, но Великобритания прави каквото си иска. Те сега излизат от ЕС, няма да участват във вземането на решения, но неизбежно ще трябва да спазват европейски правила, ако искат този пазар. И това са всъщност напреженията до последния момент в преговорите.

Въпросът е, че започват да се появяват и други камъчета в колата. Полша и Унгария , които казват: „имаме си наш, ясен интерес“ и се противопоставят на много европейски политики. Разбира се,  когато се опре до пари – знаете те се опитаха да блокират европейския бюджет – като видяха, че губят най- много пари си прибраха набързо ветото.

Но се вижда, че все повече национализмът се продава лесно в страните-членки. Популизмът, национализмът, поставянето на националното пред общия интерес е мода. И тази мода ще продължи в бъдеще – все повече се виждат различия по много теми.

<Ивайло Калфин – НСС – 14 ДЕКЕМВРИ.docx> 

Източник: http://epicenter.bg/

ЧЕТИ САМО АКТУАЛНИ НОВИНИ http://10bg.eu/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Харесай ни във Фейсбук