Скопско издание: Пътят към ЕС е път за никъде
Всичко, което Македония е постигнала до момента стратегически, е благодарение на САЩ, всичко, което се е провалило, е благодарение на Европейския съюз, пише Слободанка Йовановска в скопския вестник „Независен“ в материал, представен от Агенция „Фокус“ без редакторска намеса и от името на автора. Вече 20 години пътят на Македония към ЕС не води до никъде. […]

Всичко, което Македония е постигнала до момента стратегически, е благодарение на САЩ, всичко, което се е провалило, е благодарение на Европейския съюз, пише Слободанка Йовановска в скопския вестник „Независен“ в материал, представен от Агенция „Фокус“ без редакторска намеса и от името на автора.

Вече 20 години пътят на Македония към ЕС не води до никъде. Някой друг помни ли Програма 2000, с която ние, като единствената държава, излязла от бивша Югославия без война, бяхме изхвърлени от плановете за първите разширявания?

Все още някой спомня ли си процеса на стабилизация, след това процеса на стабилизиране и асоцииране, който е измислен само за да забави европейската ни интеграция? Някой помни ли, че бяхме част от някакъв вид предприсъединително партньорство, измислено също като отделен „коридор“ за тези, които трябва да останат в чакалнята за дълго време?

Все още някой спомня ли си, че имаше нещо, наречено ХЛАД, диалог на високо ниво, уж за да ускори присъединяването ни към Европейския съюз? Някой спомня ли си, без проверка, кога Македония кандидатства за първото членство в ЕС и ЕС се опита да ни обезсърчи? Някой помни ли кога получихме първия статут на кандидат за членство, измислен специално за нас, и по-късно използван за други страни от Западните Балкани, на които такъв статут беше даден за първи път без преговори?

Ясно ли ни е, че новият метод на ЕС беше приложен върху нас за първи път – за да вземем решение за преговори, които да не се знае кога ще започнат, заради което опозицията се подиграва с министър-председателя от две години, само защото той и всички ние вярвахме, че най-накрая ще започват преговорите със Съюза?

И знаете ли какво беше изказването на българския посланик на срещата в Брюксел вчера? Че очаква „следващите председателства на ЕС“ да намерят решение на спора за историята ни с България, без нито един посланик да бъде разстроен, раздразнен или провокиран по друг начин да отговори на такава позиция на София, която подкопава доверието в ЕС, за което изглежда едва ли им пука в държавите-членки?

И знае ли нашето държавно ръководство, че германското председателство е успяло да намери компромис по всички спорни въпроси, включително бюджета, и да получи гръб от България заради мекия тон на санкциите срещу Турция и единственото нещо, което се провали, е да намери начин да прокара решението за Македония?

И това, след като изчакахме през юни 2019 г. да ни бъде дадена дата, когато ще преговаряме, така чакахме същото през юни тази година, сега ни утешават да бъдем търпеливи до следващия юни. И, нека правим реформи, докато не полудеем, защото когато „някой ден“ получим дата за преговори (която може да се превърне в дата за първата глава на преговорите или нещо по-страшно), много скоро ще приключим преговорите по новата методология, измислена да ни спре, да не ни тласка напред.
Знаем ли, че следващата дата, възможната дата за преговори, е юни следващата година, месец, който заедно с декември трябва да изтрием от календара си, защото те са дати, на когато търпим най-голямо унижение.

Вчера президентът Стево Пендаровски ни увери в парламента, че въпреки всичко няма да се откажем от ЕС и няма да търсим друга алтернатива и същото беше обещано от правителството, въпреки че за първи път в неговата реакция можеше да се прочете евроскептичната реторика. Очевидно, за да запази лицето си пред електората, правителството трябва да покаже, че вече не се доверява на европейските обещания и че най-добрият начин да остане на поста е да не отговаря на европейските и особено на българските изисквания.

Реално погледнато, ако не бяха парите, идващи редовно от Европейския съюз, въпреки че съобщенията са много по-големи от това, което всъщност получаваме от Брюксел, отдавна бихме се отказали да чакаме датите. Човек трябва да бъде много наивен, за да вярва в продължение на двадесет години на преговорите, които дори не са започнали и че има някаква европейска перспектива за нас, особено когато еврокомисарят е от най-проблемния член на Съюза, а в Скопие дойде посланик от страна, която го напуска.

От тази гледна точка е загуба на време да се четат вчерашните заключения относно (не) разширяването на Съюза. Някой помни ли изобщо какво съдържаха заключенията преди това и колко такива е имало изобщо? И защо тези заключения трябва да бъдат свято писмо за нас и за решението за дата за Македония. Защо се казва, че това е „обещание“, което германското председателство и Съюзът не е изпълнило, въпреки то че е заключение на лидерите на Съюза, т.е. решение на най-високо ниво?

Само в ЕС решенията могат да се вземат на толкова високо ниво и след това да се плюе на тях и да ни се продават истории, че най-бедната, най-корумпираната и най-проблематичната държава-членка със своите исторически комплекси от космически пропорции е успяла да устои на германския натиск. И никой не стои зад него или поне не се занимава с тази тема.

От тази гледна точка става спорно и защо цяла Европа се изреди в Македония, за да прокара Споразумението от Преспа, макар че в действителност това беше добър компромис и за нас. Целта не беше да отключим европейската интеграция на страната и да премахнем последната пречка, която ни спира от преговори, а да се помогне на държава-членка, за да изпълни своите цели.

Сега виждаме същото за България, която може да реализира своите интереси по отношение на Македония, само ако има празно обещание от ЕС, че някой ден ще ни предложат преговори. И човек трябва да бъде много наивен и все пак да вярва, че ако направим големи отстъпки и разрешим спора с България, няма да дойде нов Макрон или нова София или няма да бъде измислена нова категория – затова ще отворим всяка глава или затваряме като исторически процес за Македония и накрая изчакваме дата за края на преговорите.

Дори времето да покаже, че това не е така и че намеренията на Брюксел по отношение на европейската интеграция на Македония са искрени, това стратегическо отлагане вече има ужасни последици за нас като граждани и за страната. Освен че губи огромно време и енергия в нереализирана перспектива, всяко вето от ЕС повдига нова вълна на емиграция от Македония, а страната вместо държава-членка се превръща в своеобразна модерна колония на ЕС, от която черпи персонал, получава стратегическа външнополитическа подкрепа, използва го в конфликт на интереси с други държави и косвено ни държи в международна изолация.

Накратко, за всичко, което Македония постигна досега, трябва да благодари на Съединените щати, които от самото начало и досега не са мръднали на милиметър стратегически цели към Македония и, най-важното, са най-силният гарант за независимостта ни и ни вкараха в НАТО. Всичко, което не постигнахме и беше причина за огромни разочарования и неуспехи в реформите, несъмнено беше резултат от политиката на Европейския съюз.

И нека повече не ни казват от Брюксел, че са фрустрирани, разочаровани, притеснени, засрамени, защото ние знаем по-добре значението на тези думи. Нека продължават да дават пари, нека да искат услуги, но нека не ни казват, че с Вархели и с Янша сме в добри ръце като председател и че вчерашните заключения са сигнал за достоверността на разширяването.

Като държава няма смисъл да се отказваме от преговорите за членство, защото това са само обещания, според това, което казват в Брюксел.

Вместо това спешно се нуждаем от план „Б“, независимо колко успокоен е Майкъл Рот.

Източник: http://epicenter.bg/

ЧЕТИ САМО АКТУАЛНИ НОВИНИ http://10bg.eu/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Харесай ни във Фейсбук