Партията на Цветанов: Над 17 000 земеделски стопанства може да загубят подпомагане с евросредства
ПП „Републиканци за България“ обръщаме внимание на земеделските производители и на българските потребители за грешния подход на управляващите при формиране на политиката в земеделието за новия програмен период. Това се казва в позиция, публикувана на сайта на партията на Цветан Цветанов. Ето какво пише още в позицията: Общата селскостопанска политика /ОСП/ е от изключително значение […]

ПП „Републиканци за България“ обръщаме внимание на земеделските производители и на българските потребители за грешния подход на управляващите при формиране на политиката в земеделието за новия програмен период. Това се казва в позиция, публикувана на сайта на партията на Цветан Цветанов.

Ето какво пише още в позицията:

Общата селскостопанска политика /ОСП/ е от изключително значение за България. Настъпи моментът, в който трябва да се защитят интересите на българските земеделски производители чрез реални действия, а не само да се прилага имагинерна загриженост за тях. За съжаление това не се случва. Предприетият подход за повечето интервенции в новия програмен период не удовлетворява потребностите и очакванията на земеделските производители и няма да доведе до конкретни резултати, обвързани с производството, което е в ущърб на потребителите.

„Върхът на айсберга е предложението на управляващите да вдигнат прага на допустимост за участие в бъдещите интервенции на малките производители от 8000 евро стандартен производствен обем /СПО/ на 20 000 евро или увеличение на нормата от 2,5 пъти. Поредно действие, което не е съпроводено от анализ и обосновка и води до отпадането на над 17 000 стопанства, които остават извън обхвата на подпомагането за така необходимите им инвестиции“, обясни Чавдар Маринов, експерт за сектор „Земеделие“ в ПП „Републиканци за България“.

За пояснение следва да отбележим, че еквивалентът на 20 000 евро стандартен производствен обем изглежда по следния начин – 340 дка пшеница, или 85 дка маслодайна роза, или 39 дка ябълки, или 28 дка сливи, или 60 дка картофи, или 270 бр. овце, или 215 бр. кози, или 19 бр. крави. Друг е въпросът до колко са съпоставими тези производства – не само по между си, но и спрямо същите производства, но в планинските райони на страната. Стадо от 270 бр. овце в планински район дали е малко стопанство.

Точно за тези стопанства е отредено „правото“ да кандидатстват за подпомагане в размер до 40 000 лева за целия програмен период до 2027 г. и то при наличие на бюджет. В настоящия програмен период средствата за подобна интервенция бяха достатъчни едва за 1500 земеделски стопани, но за новите мерки няма обявен бюджет.

„Това не беше достатъчно и бе съпроводено с обявлението за планирано намаление на интензитета на подпомагане от средно 50% (за настоящия програмен период) на 25% (за следващия програмен период) с лаконичното обяснение, че това ще допринесе за по-голям брой участници в бъдещите интервенции, които ще имат достъп до финансиране и с основен мотив, че по този начин ще се сложи край на „кухите“ проекти. Всичко това се „хвърля“ в общественото пространство на фона на 40% текуща усвояемост за основните инвестиционни мерки от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/.

Междувременно в Министерство на земеделието, храните и горите се провеждат заседания на т. нар. „Тематична работна група“ (проведени 5 заседания) за разработване на Стратегически план по ОСП 2021 – 2027 г., на които се решава съдбата на българските производители. Тези срещи са забранени за медии и обществеността, като материалите, които се предоставят за обсъждане, са оскъдни, без бюджети по отделните интервенции, без анализ за текущото състояние в сектора и най-важното без да се обхванати всички възможности, които предоставят европейските регламенти“, подчерта Чавдар Маринов.

Обръщаме внимание на следната изключителна важна интервенция, която е обсъждана днес 17.12.2020 г. Сдружаването на земеделските производители в Организации и Групи на производители е начин за повишаване на тяхното влияние по веригата на доставки на храни и съответно за увеличаване на дела на произведените стоки, предлагани в търговската мрежа. Това е мярка, която позволява на тези сдружения от различни сектори да кандидатстват за инвестиции в материални и нематериални активи, научни изследвания и експериментално производство, както и други действия.

Наличието на ефективни Организации и Групи от производители е естествен и доказан начин за къса верига на доставка, като същевременно защитава интересите на фермерите от нелоялните търговски практики и ценовия натиск от страна на преработватели и търговски вериги. За всички е ясно, че дребните и средните земеделски производители няма да могат да оцелеят, ако не са част от подобна структура. Това е уникален шанс, който се предоставя от ЕК, предвид дългото чакане и бленуване на българските земеделци за подобна инициатива и е съпроводен със съответния финансов инструмент от ЕС, а той е:

В стратегическите си планове по ОСП, държавите членки могат да решат да използват до 3% от разпределените си средства за директни плащания, след приспадането на сумите, налични за памук, за видовете интервенции в други сектори, което съответства на следните суми по години:

След казаното до тук, е пределно ясно че е възможно да се определи бюджета от ЕК – той е функция на % от средствата за директни плащания, които за България са:

0-1-01

Явно е че непредоставянето на бюджет по тази мярка не е случайно. Сумите, които е възможно да бъдат предоставени за инвестиции в такива сдружения по години, са еквивалент на намаление с 1 лв./дка по схемата за „Директни плащания“ (ако приемем, че обработваемите площи са около 48 000 000 дка). Тази мярка ще накърни интересите на едрите земеделски производители. Собствениците на 40, 50 и повече хиляди декара ще трябва да се лишат от този 1 лев за всеки декар, който ще отиде за инвестиции в сружените малки и средни производители.

Основната полза е, че подпомагането от ЕК по тази мярка е на база реализирана на пазара продукция и е ограничено до 10 % от оборота. Само до този размер е възможно да получиш подпомагане и то, за да направиш съответната инвестиция, но не повече от 60 % от разхода.

Това е едно от най-справедливите подпомагания, което е обвързано с конкретни резултати: не само „произведена“ продукция, но и реализирана на пазара. Тук няма как да има измама, защото всички продажби са следствие на фактури и реални плащания, които са обект на щателна проверка, както от Разплащателната агенция, така и от НАП. Реалните ползи за потребителите и обществото се изразяват в следното: Българска земеделска продукция в търговските вериги, която в момента липсва.

Ако „цената“ за това да има качествена българска храна в магазините е този 1 лв./дка, то според ПП „Републиканци за България“, „цеността“ обусловена от този тип подпомагане, превишава многократно монетарната му стойност. В стратегическите си планове по ОСП държавите членки могат да решат да използват до 3% от разпределените си средства за директни плащания за тази интервенция. Регламентът предоставя възможност на държавите членки да решат да увеличат процента, посочен по-горе, до 5%. В този случай сумата, съответстваща на това увеличение, се приспада от друга интервенция.

„Обществеността трябва да е наясно, че невъвеждането на тази интервенция или въвеждането й в по-малък размер от максималния такъв, ще е явен лобизъм и защита на определени корпоративни интереси на едрите холдинги и тръстове в земеделието, притежаващи стотици хиляди декара земя“, каза Чавдар Маринов.

За всички трябва да е ясно, че този 1 лв./дка няма да се изгуби, а ще се насочи към инвестиции, които ще доведат до продукция в търговската мрежа. Това е механизъм за пренасочване на суми от необвързана с производството мярка, каквато е схемата „Директни плащания на площ“ към схема, която освен обвързана с производството е в пряка връзка и с реализацията на тази продукция.

Нашите въпроси към управляващите са:

– Предвидено ли е национално финансиране към тази интервенция и в какъв размер?

– Кой и на каква база, определи само следните сектори: „мляко и млечни продукти“, „месо“ и „зърнени култури“, които да подкрепяме и защо са изключени „картофопроизводството“ и „Българската маслодайна роза“?

Източник: http://epicenter.bg/

ЧЕТИ САМО АКТУАЛНИ НОВИНИ http://10bg.eu/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Харесай ни във Фейсбук