Мили Джошуа, ела и ги набий! Те от дума не разбират
Юмруците понякога вършат чудесна работа. Не като мирните протести… Правителството от сутринта тръби: икономиката процъфтява, няма безработни, спасихме бизнеса, болните от ковид намаляват, децата се радват на онлайн обучението, родителите и те пърхат от кеф, а МВР се е отдало изцяло на народа – пази го и туй то. За кюлчетата и пачките в чекмеджето […]

Юмруците понякога вършат чудесна работа. Не като мирните протести…

Правителството от сутринта тръби: икономиката процъфтява, няма безработни, спасихме бизнеса, болните от ковид намаляват, децата се радват на онлайн обучението, родителите и те пърхат от кеф, а МВР се е отдало изцяло на народа – пази го и туй то. За кюлчетата и пачките в чекмеджето никой не обелва дума – значи притокът продължава.

Пропагандната машина не спира да бълва фалшиво розово, което достига до хората като 90 нюанса сиво, пише Д-р Димитър Попкутуев във FrogNews.

Трябват нестандартни решения, викам си. Оглеждам се наляво после на дясно – само юнаци с умни калпаци и нито един истински.

Тъкмо да се отчаям съвсем и ето го мача между Антъни Джошуа и Кубрат Пулев. Бях се наслушал как нашият ще направи британчето на таратор и си викам: Щом Бойко от пожарникар стана премиер, що Кубрат от боксьор да не стане политик и… Не стана шампион. Ъперкът на Джошуа и земното притегляне залепиха нашия човек на пода. Юмруците, рекох си, понякога вършат чудесна работа. Не като мирните протести

Затова реших да пиша на Антъни, а не на Дядо Коледа. Ела, скъпи Джошуа и след това изброявам от какво имаме остра нужда. Вижда ми се свестен, може да ни разбере и да помогне.

Със Сачева и Каракачанов ще загрее. Няколко крошета и по един ъперкът в корема решава въпроса. Народъцет заслужава.

По-трудно ще е срещу премиера, сумиста от ДПС и носителя на черен каскет… За тях ще му трябват серии и естествено запазената марка – ъперкътите. Ще сме на първия ред, с маски, на два метра един от друг. Но не мога да обещая, че в сюблимния момент няма да се прегръщаме и няма да плачем от радост.

Защо аз? – ще попита Джошуа. Защото на Дядо Иван вече не пишем, на чичо Сам и леля Меркел писахме, но отговори няма. Остана само ти, Антъни. Ти и твоите юмруци, защото тези от дума не разбират. Ела и ги набий!

Източник: https://www.dunavmost.com/

ЧЕТИ САМО АКТУАЛНИ НОВИНИ http://10bg.eu/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Харесай ни във Фейсбук