Психиатър: Силната тревога увеличава адреналина – основен враг на имунитета ни
Д-р Веселин Герев е специалист по психиатрия, завършил е медицина във ВМИ – Пловдив. Специализирал е психиатрия в психодиспансера в Пловдив, работил е като консултант към Военна болница и ДКЦ “Свети Врач”. Специализирал е в Университетска клиника Франкфурт на Майн – Германия С него разговаря Милена Василева от zdrave.to – Д-р Герев, напоследък често попадаме […]

Д-р Веселин Герев е специалист по психиатрия, завършил е медицина във ВМИ – Пловдив. Специализирал е психиатрия в психодиспансера в Пловдив, работил е като консултант към Военна болница и ДКЦ “Свети Врач”. Специализирал е в Университетска клиника Франкфурт на Майн – Германия

С него разговаря Милена Василева от zdrave.to

– Д-р Герев, напоследък често попадаме на информацията, че се отчита бум на психичните разстройства. Какво е вашето впечатление?

– Аз не смятам, че е така. Може да се каже, че има такова повишаване, но по отношение на стреса, докато бум на шизофрении и биполярни разстройства не виждам. През месеците на извънредно положение нищо не се каза за страха и влиянието му върху имунната ни система.  При състояние на силна тревога в тялото ни се освобождават големи количества адреналин. Той е основен враг на имунитета ни. Вследствие на високите адреналинови нива трайно намалява както клетъчният, така и хуморалният ни имунитет. Това прави човек по-податлив на всякакви външни инфекциозни агенти, включително и коронавирус. Ето защо е необходима повече разяснителна и успокоителна информация, която да намали обществените тревоги и страхове. Това ще помогне да се стабилизира собствената ни защита както към коронавируса, така и към сезонните вирусни инфекции. 

Трябва да се знае, че в момента колегите са пренатоварени и затова заразата удря първо тях. Няма значение дали са на първа линия или в амбулаториите – всички са претоварени от ситуацията. Ето защо е необходимо да се знае, че психиката ни следва ритъма на трите осмици – осем часа работа, осем часа свободно време и осем часа сън. При системно нарушаване на този циркаден ритъм стресът става наш основен спътник, а имунитетът, естествено, спада.

– Може ли страхът от заразата да е рационален?

– Първият фатален изход от коронавирусна инфекция у нас е факт. Това донякъде ще засили тревогите и паниката около собственото ни здраве и сигурност. Практиката показва, че съвети от сорта да запазим спокойствие само ще усилят паниката ни. Това е така, защото тревогите ни излизат от сферата на психологичните реакции и влизат в полето на биохимичните промени в невроните. 

За сведение тези промени могат да се управляват само с химична намеса, тъй като те не са обект на волеви контрол. Импулсът за самосъхранение или както Фройд го нарича “цел на живота”, е по-силен от страха, паниката и би трябвало да ни кара да обмисляме трезво ситуацията, дори и с малка доза безпокойство. Намесят ли се силни емоции обаче, следва импулс на действията, който невинаги кореспондира с разума. Като разумни в ситуацията се отчитат действията по предпазване или изолация на възрастните хора. Именно те са тези, които вирусът убива. 

Ето защо, ако се притесняваме за здравето и живота на нашите възрастни родители, баби, дядовци, то ние сме рационализирали страха за собственото си здраве и сигурност. Предпазните мерки ги знае всеки.

– Кои органи и системи са най-уязвими за стреса?

– Сърдечната невроза, която ненапразно се определя като “великата имитаторка”, е състояние, при което се развиват сърдечносъдови симптоми, предизвикани от стрес, без да съществува увреждане на сърцето. Основни симптоми на състоянието са сърцебиене, задух и страх, които се появяват без видима причина. Най-силни са симптомите рано сутрин или през нощта. Това е повод да се търси спешна помощ, тъй като страдащите изпитват страх, че са получили инфаркт. Страхът постепенно се превръща в панически и задух се получава от затворени пространства и пренаселени места като гари, кино, автобуси, магазини. 

При липса на директен изход симптомите се засилват и се прибавя гръдната болка, която в повечето случаи е тъпа и се усеща като повишена чувствителност в лявата част на гърдите. Тя води до спазъм на гръдните мускули в лявата част и засилва мускулното пренапрежение. Страдащите обикновено показват мястото на болката, като го посочват с пръст. При отхвърлянето на диагнозата инфаркт напрежението се засилва, пристъпите зачестяват, като към тях може да се прибави силен световъртеж, както и понижение на физическата сила.

Тъй като сърдечната невроза наподобява по клинична картина на много заболявания, които изискват спешна намеса, добре е те да бъдат отхвърлени и да се пристъпи към антистресова терапия, тъй като проблемът остава когнитивно-психически.

Стресът променя и хормоналния баланс на организма ни. Хипофизата е жлеза, която се намира в мозъка. Тя има много малки размери – приблизително колкото грахово зърно. Функцията й зависи от хипоталамуса, който подава команди за производството на хормони в тялото ни. Това са хормонът на растежа, адренокортикотропният хормон, тиреотропният хормон, гонадотропният хормон и пролактинът. При стрес се отделя повишено количество аденокортикотропен хормон, който превръща кортизола в адреналин. 

От своя страна, повишените количества адреналин увеличават тиреостимулиращия хормон, а той понижава периферните Т3 и Т4.  Увеличеното ниво на пролактин пък е основна причина за симулиране на лактация и оттам – невъзможност за забременяване. Неслучайно хипоталамусът и хипофизата се наричат диригент и първа цигулка на хормоналния баланс на оркестъра – тяло. Разбираемо е защо при стресова реакция вътрешното напрежение променя не само функцията на психиката, но разцентрова значително хормоналния баланс на организма. В практиката ми съм виждал много опити на колеги да коригират по хормонален път този дисбаланс. Моят опит показва, че единствено при правилно прилагане на антистресова терапия хормоналният баланс на организма се възстановява по физиологичен път.

А първият маркер за стресово състояние е вегетативната дистония. Тя регулира работата на стомашно-чревния тракт, сърдечната честота, кръвното налягане, пикочния мехур, терморегулацията, зрителната острота и хормоналния баланс на организма. Вегетативната нервна система има два дяла – симпатикус и парасимпатикус, които в спокойно състояние са балансирани. При стрес или физическа активност се активира симпатикусът. Това се крие зад понятието вегетативна дистония. Активираният симпатикус учестява пулса и дишането, повишава кръвното налягане и нивото на кръвната захар, за да се задоволят нуждите от енергия. Това са основните симптоми на сомато-вегетативната криза. 

Става ясно, че този дял има отношение към мобилизацията на организма. Функцията на даден орган зависи от баланса между двата дяла, като съответства на нуждите на цялостния организъм. Адреналинът, отделен при стресова реакция, активира симпатикусовата нервна система и води до дисбаланс с парасимпатикусовата. Намаляването на адреналиновите нива балансира както психиката, така и тялото и е основен метод за лечение на вегетативната дистония.

– В тази връзка напоследък много се коментира дали има наистина такова заболяване като фибромиалгия или е измислено от фармацевтичните компании?

– Никой не може да каже. Фибромиалгията – това са болки и стягания по мускулите. Всеки човек има крампи. Но истинският проблем е в това, че днес медицината работи на парче, тоест тя лекува състоянието, а не човека, което е глобален проблем. И колкото повече състояния има, толкова повече са и хапчетата, защото нещата не се разглеждат взаимосвързано. Например бие ти сърцето – ето ти лекарство за сърцебиенето, качва ти се кръвното – ето ти за кръвното, боли те главата – ето за главоболието, имаш световъртеж – ето и за него… И накрая се оказваш с двадесет хапчета, които на практика си взаимодействат – хем ги пиеш, хем не се чувстваш добре.

– А какъв трябва да бъде принципът на лечение?

– Принципът в медицината е, че трябва да се лекува човекът, а не неговото състояние.

– Предстоят ни светли празници – Коледа и Нова година. Какво ще пожелаете на читателите ни?

– Много е важно да прекарате предстоящите коледни празници в компанията на любими хора, с които да изживеете приятни емоции. За 2021 г. пожелавам на всички ваши читатели множество споделени емоции и по-малко депресивни състояния!

Източник: https://www.dunavmost.com/

ЧЕТИ САМО АКТУАЛНИ НОВИНИ http://10bg.eu/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Харесай ни във Фейсбук