Президентът избърза, обявявайки дата за изборите. От това може само да загуби
28 март 2021 г. Това е датата на следващите парламентарни избори, която обяви пред медиите президентът Румен Радев. Държавният глава първо подчерта: „Изборите трябва бъдат проведени в срок, с доставени и лицензирани машини и с всички мерки, които да гарантират правото на всеки българин на вот.“ После – в отговор на журналистически въпрос „кога“ изстреля […]

28 март 2021 г. Това е датата на следващите парламентарни избори, която обяви пред медиите президентът Румен Радев.

Държавният глава първо подчерта: „Изборите трябва бъдат проведени в срок, с доставени и лицензирани машини и с всички мерки, които да гарантират правото на всеки българин на вот.
После – в отговор на журналистически въпрос „кога“ изстреля – 28 март.

Без да се е консултирал с основните политически сили. Вярно, Конституцията не го задължава да провежда консултации, тя е категорична само в това, че указът, с който се разпуска парламента и се насрочват нови избори, трябва да е един. Традицията през последните 30 години обаче е такава – да има консултации. И всички президенти са я спазвали. Защото това успокоява обществото и предпазва от опасността някой от политическите играчи да се обяви против изборите, защото не му харесва датата. Да призове за бойкот, въобще – да създаде допълнителен смут.

28 март е първата възможна дата за избори, 23 май – последната, защото според Конституцията вотът трябва да бъде проведен до два месеца след изтичане на мандата на действащото Народно събрание. Всяка дата между тези две е конституционносъобразна и не може да се говори за отлагане.

Как са се провеждали парламентарните избори у нас през последните 30 години в случаите, когато парламентът е изкарвал пълен мандат?
Изборите през 2001 г. бяха на последния възможен срок – 17 юни. Следващите – през 2005 г., на „втората дата“ – 25 юни. Така беше и през 2009 г., когато редовните парламентарни избори се проведоха на 5 юли. Оттогава нито едно Народно събрание не е издържало 4 години.

Естествено е Румен Радев, ярък критик на управлението, да иска да скъси колкото може повече пребиваването му на власт. Естествено е той и екипът му да смятат, че народът ще помете управляващите. Разбираемо е Радев да иска да използва едно от малкото си правомощия, действайки така, че да уязви максимално опонентите си. Те пък нима се съобразяват с него?

Но дали е пресметнал рисковете?
Кой ще носи отговорността, ако до урните отидат 35% от имащите право на глас българи, както стана миналата седмица в Румъния? Каква легитимност ще има правителство, излъчено от политическа сила (която и да е тя), зад която стоят само 10 на сто от избирателите? Как ще управлява? Как ще взима тежки решения?

Нали, ако такава ситуация възникне, веднага ще се постави и въпросът за непрочистените изборни списъци; за това, че в България очевидно няма шест и половина милиона пълнолетни граждани, след като според НСИ всичките сме под седем милиона. И следователно, зад победителя на вота (който и да е той) стои много малка част от народа.

Да не забравяме, че и коронавирусът надали ще изчезне до края на март. И в обстановката на пандемия редовият гражданин е загрижен как да съхрани здравето, живота, работата си. Не мисли за политиците, които пък казват, че са загрижени как ще гласуват болните и карантинираните.

На никого не пожелавам да боледува от Ковид-19, защото тогава ще разбере, че няма да му е до политика. До никаква политика, до никакви новини. Освен неизвестна, това е и самотна болест. Болните в много от случаите са оставени сами под карантина, сами със страховете си, сами с ужаса няма ли да попълнят черната статистика. Избори ли?! Изборите за тях ще означават едно – някакви хора (политици), нямат търпение да си разделят баницата наново, загрижени за постове и позиции.

Как ще реагира българинът на такава ситуация днес едва ли някой може да предвиди. Може с гняв, а може и, зает с това да се спасява поединично – с безразличие. Гневът ще дойде после. И може да се излее върху „невинна“ глава.

А каква ще бъде кампанията по време на пандемия? Ясно е каква – никаква! Ще се води по телевизионните студиа и в социалните мрежи. В първите ще доминират управляващите, във вторите ще се вихрят всякакви теории за заговори, пучове, манипулации и фалшификации.

Единствено здравият смисъл ще отсъства.

И крайъгълният камък в това отсъствие ще е заложен от липсата на какъвто и да било диалог между политиците. А политиката е търсене на баланс. Не крясък, не назидателни думи и към политическия опонент, не действия напук, не заклеймяване.

Те могат да обърнат колата дори в „мирно време“ – когато икономиката върви, всички имат работа и на всички доходите са гарантирани.
Днес е друго време, страшно време, когато политиците трябва да надмогнат егото си, да преглътнат обидите, да си подадат ръка и седнат на една маса дори, за да решат нещо толкова обикновено като това кога да са следващите избори. Да го решат заедно и да покажат на гражданите, че са взели решението заедно.

С други думи – президентът избърза, обявявайки дата за изборите. От това може само да загуби.

Веднъж казал „28 март“, той ще бъде принуден да защитава тази дата, за да не кажат анализаторите, че е подвил опашка пред ГЕРБ и Борисов.

И така ще понесе отговорността, ако гласоподавателите решат, че няма да им гласуват на онези горе, че няма да участват в техния „пир по време на чума“.

Ще понесе отговорността и, ако следващото правителство е „нелегитимно“.

И с този „капитал“ ще влезе в кампанията за президентските избори през есента.

Източник: http://epicenter.bg/

ЧЕТИ САМО АКТУАЛНИ НОВИНИ http://10bg.eu/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Харесай ни във Фейсбук