В какво се превърна България?
Една от големите грешки на нашите управници преди 89-та, и най- вече след нея, бе неравномерното развитие на отделните региони и градове. Подкрепянето на едни, за сметка на други Но през соц-а, колкото да отиваме в другата крайност и да го отричаме напълно, все пак, имаше повече мисъл и порядък. Имахме дългосрочно и краткосрочно планиране, […]

Една от големите грешки на нашите управници преди 89-та, и най- вече след нея, бе неравномерното развитие на отделните региони и градове. Подкрепянето на едни, за сметка на други

Но през соц-а, колкото да отиваме в другата крайност и да го отричаме напълно, все пак, имаше повече мисъл и порядък. Имахме дългосрочно и краткосрочно планиране, дори цяло министерство, наречено Държавен комитет по планиране. Съществуваше, все пак, някаква мисъл, отговорност.

И макар икономиката ни да не цъфтеше, особено през 80-те години, и да зависеше главно от СССР и СИВ / Съюза за икономическа взаимопомощ между соц страните/, държавниците полагаха усилия да подредят някак нещата,  както и нещо много важно и забравено днес – да имат грижата за цялата държава, за равномерното развитие на отделните региони.

А сега? При този див, първобитен капитализъм хаосът измести напълно планирането. И тъй като ние, българите, не сме много дисциплиниран и подреден народ, /като германците или японците, които оправиха разрушените си след световната война държави само за десетина години, та се заговори за „германско” и „японско чудо”/, у нас след преломната 89- та година стигнахме до криза, в както не сме били и след войните.

Разбира се, причината е преди всичко в самите нас, в неумението да избираме управниците си и в глупостта ни да ги преизбираме. Защото немалко от онези, които избрахме след преврата, се оказаха от  ниско качество – жадни за власт и пари и при това некадърни, безотговорни,  да, с една дума – от съвсем ниско качество.

Някои от тях са истински карикатури на държавници и народни избраници. Та затова резултатите са налице.

Да, настъпи истински, неспасяем хаос във всичко.  Да не говорим за енергетиката, промишлеността/ доколкото я има/, земеделието, транспорта, пътното строителство, туризма, здравеопазването, просветата, културата, социалното дело…

Появиха се и нагли и алчни министри- калинки, които съсипват цели отрасли, но крадат мащабно!

Сега половината България, Северът, е в пълен упадък, стопански, социален, демографски, а Югът е значително по- добре.

Просто облагодетелстван от некадърното ни, при това мафиотско правителство. И тази драстична разлика се усеща доста осезателно от десетина години насам.

От появата на ГЕРБ. Да, дори и с просто око се вижда, когато прекосиш с кола или влак регионите на Пловдив, Бургас, Стара Загора  и дори Хасково, Благоевград, да не говорим за София, колко по- добре са те от напълно западналите области на Видин, Силистра, Русе, Разград, Добрич, Велико Търново, Ловеч, Плевен, Търговище, Враца, Монтана…

И защо е така? С какво българите от Севера са заслужили да живеят по-бедно от тези в София, Бургас или Стара Загора?

Защо за тях няма работа, няма инвестиции, няма ги дори и прословутите  прескъпи „висококачествени”  „бойкови магистрали”, с които той не непрекъснато се хвали, при това поглъщащи огромни пари и постоянно в ремонти.

Защо разликата между средната работна заплата в столицата и тази във Видин, Монтана или Разград е обидно голяма? Това второ качество хора ли са? Нима те нямат нужда от работа, от по- нормален живот?

Мнозина продават земи и имоти и тичат към столицата и още два- три града, защото в  своите родни места повече не могат да живеят. Ежегодно десетки хиляди емигрират по света. Защо властта не мисли за тази аномалия?

И защото всички се струпват в София, Пловдив и Бургас /там кмет е зам.-шефът на хунтата ГЕРБ!/, а почти всички останали региони са изоставени от държавата?

Преди известно време премиерът гордо заяви: „Вижте около Пловдив! Завод до завод!” А всъщност там става дума повече за „цехчета”, отколкото за заводи. Този човек изглежда вече няма представа какво е направил, та дори говори за „успехи” и „възход”!  А аз бих му отговорил: „Вижте в един от големите, водещите и най- стари индустриални центрове у нас, европейския Русе, през който като дунавско пристанище към Европа започва индустрията на България.

Затворени или дори сринати със земята заводи и магазини, които ежедневно фалират и един прокълнат „път- убиец” Русе- Бяла- Велико Търново в „страната на герберските магистрали”! Това е друга тема. Да види само близките магистрали в Хърватска или Сърбия…

И всичко у нас, за броени години, се струпа в София, без никаква мисъл за страната, за бъдещето й, бъдещето на българите, много от които са принудени да напуснат родните си места, поради липса на работа, ниския стандарт в страната.

За столицата се хвърля една огромна част от средствата и ресурсите на България за сметка на цели региони.

Град, който беше с генерален план за около половин милион жители, при това доста удобен и спокоен за живеене, чист, озеленен с прекрасна рилска вода, с добър транспорт и комуникации.

Беше, да беше! А сега пренаселен от близо два милиона. И непрекъснато расте и набъбва за сметка на цяла България. А тя се свива като шагренова кожа! Като на хиляда жители се падат „само” 600 автомобила /!/, произвеждащи вредни за здравето ни емисии.

Град, в който въглеродният двуокис ежегодно убива 1000 души, който се задъхва от замърсяването, недобрия транспорт.

Град с презастрояване дори в малкото тревни площи, зони за отдих и детски площадки /тук не искам да припомням за скандалната, срамна история в Младост/, град с десетки квартали- села или гета, с лош транспорт, лоша инфраструктура, без добра връзка с центъра / освен ако не са близо до метрото, което съвсем не покрива града, а и е няколко пъти по- бавно от световните стандарти, но все пак, добре е, че го има!/, град, в който можеш да пътуваш от

Гарата до своя блок „само” за около час-час и половина… И ако пък решиш да отидеш на театър, опера, музей или концерт или просто да се разходиш из центъра и нямаш връзка с метрото, ще трябва да отделиш доста от времето си, а връщането вечерта до „гетото” ще е наистина сериозен проблем.

В комплекса Овча купел, например, видях големи многоетажни блокове- цитадели, направо „посадени” след една хълмиста местност без улици, тротоари, осветление, без никаква инфраструктура!

На места сякаш не си в столицата, а сякаш си на село или по- точно насред полето, защото и в селата е по- уредено отколкото в някои квартали на столицата ни…

Да не говорим за острата нужда от детски градини и ясли – в София за повече от 10 000 деца няма места в тях. И въпреки  тези „грандиозни промени и успехи”, както писаха някои лакеи на Б.Б., вече три мандата начело на столицата ни стои учителката по руски /от Елин Пелин ли беше или от Етрополе?!/ , при която се случиха тези „чудеса” като: ремонтите на Дондуков и Графа, разкопките на Ларгото, тоалетните и пейките за хиляди и милиони, ремонта на клетките за маймуните в Зоопарка и още какво ли не?

Връх на разсипията за милиарди през тези срамни герберски години!

И защо новите инвестиции в икономиката и промишлеността са само за София? Защо там непрекъснато се откриват нови предприятия и заводи, а в повечето региони не се прави нищо?

В трагично положение е, например, Видин, някога силно развит индустриален център, а сега? Там дори областната болница е пред закриване, останала е с двама лекари и няколко сестри! Звучи невероятно, но е факт!

Голяма част от България тъне в бедност, загиват не само стотици села, но западат и в близкото минало цветущи градове като Варна, Русе, Плевен, Добрич и още много други…

Наистина, не е нормално общините в цялата страна да зависят от София и от правителството, по- точно от управляващата в момента партия- мафия да получават по- големи бюджети. Това води до възхода на едни и упадъка на други! Меко казано: несправедливо, ненормално е!

Да, така е в София, управлявана от Б.Б. и от  г-жа Фандъкова /ще бъде интересно дали отново ще се кандидатира за кмет, след тези големи, видими успехи?!/.

Защото през нейните два мандата София се превърна в един пренаселен, презастроен, погрознял, замърсен, шумен, неудобен град.

Един град с голям център, за чиито безполезни ремонти се хвърлят милиони и траят по 400 дни /като този на ул. „Граф Игнатиев”, същинска сага,  по-дълго от Руско- турската война!/, както следват ремонти на ремонтите и накрая – едно нищо.

Един кич! Но затова пък една улична пейка там струва близо 1000 лева. Да не говорим за единичната тоалетна за 280 000 лева! А в редица от крайните квартали – мизерия и хаос. Вижте най- близките до нас столици – Белград и Букурещ. Чистота, зеленина, бърз и удобен транспорт, прекрасни паркове и места за отдих, много музеи, добре поддържани паметници на културата…

Софиоцентризмът наистина вреди сериозно на България, както и некадърните й управляващи от ГЕРБ, които се чудят как да грабят и рушат все повече. А сега, преди изборите, крадат ударно, като за последно!

Да, България заприлича на бананова република.

Струпването на всичко на едно място е безкрайно неудобно за жителите на столицата и от друга страна пречи сериозно на развитието на цялата страна. След време  повече от половината България ще се струпа в задъхващата се и силно замърсена София и ако властта спре за малко да мисли за себе си и реши да поработи за България, този процес няма спре.

И без това загинаха стотици села, а големи, цветущи в близкото минало градове се свиха и западнаха. Закриха се повече от 1000 училища, читалища, социални домове, домове за сираци. Да не говорим за закритите индустриални предприятия. Наистина, това ненормално, стихийно нарастване на населението в няколко градове, за сметка на останалите – по- голямата част градове не може да се види в нито една друг страна на ЕС и не само на Съюза в нашата Европа.

Ако погледнем най- близката до нас, Румъния, която е с 23 милиона население и столица с   повече от три милиона, ще видим, че съотношението столица – държава по този показател не е ненормално, както е у нас.

В северната ни съседка се съхраниха селата и малките градове, съхрани се и земеделието, което е основата, базата на всяка държава. Там няма такава драстична централизация в Букурещ в ущърб на регионите, а областните/ окръжните – и по- малките, и големите центрове са запазили населението си и се развиват нормално.  А  емиграцията от Румъния процентно е доста по- малка от тази от България.

Там и стандартът на живота е по- висок. Ако отидете в големите градове като Клуж, Яш, Брашов, Темишоара, Крайова, Констанца, Търгу Муреш ще видите как добре се развиват във всяко отношение – от индустрията до културата.

А и в по- малките като Търгу Жиу или Сибиу има промишленост, строителство, култура.  А у нас държавата обърна гръб на културата и иска тя да се самоиздържа с измислените от ГЕРБ „делегирани бюджети” – абсурд,  наистина без аналог в света!  Да не  говорим за министрите Рашидов и Банов…

Огнян СТАМБОЛИЕВ, ПЕН- България

Източник: https://www.dunavmost.com/

ЧЕТИ САМО АКТУАЛНИ НОВИНИ http://10bg.eu/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Харесай ни във Фейсбук