ХЛЯБ – дума, не просто изречена, а изписана в очите на едно шестгодишно българче!
На вратата до нея стоеше момченце – светла,сплъстена и рошава коса,едни големи кафяви очи. Облечено с тънка блузка и по джапанки с чорапи.Устните му посинели от студ… Протегна към мен трепереща ръчичка свита в юмрук и я отвори…в шепата си държеше няколко жълти стотинки. Едвам ми продума: „Ще ми купиш ли хляб?“ Днес ми се […]

На вратата до нея стоеше момченце – светла,сплъстена и рошава коса,едни големи кафяви очи. Облечено с тънка блузка и по джапанки с чорапи.Устните му посинели от студ… Протегна към мен трепереща ръчичка свита в юмрук и я отвори…в шепата си държеше няколко жълти стотинки. Едвам ми продума: „Ще ми купиш ли хляб?“

Днес ми се крещи!!!!…

Не, вие ми се от мъка и безсилие…Душата ми се разкъсва…

Бях извикана на адрес при майка с дете в нужда….дете на почти 6 години…

Майката ми отвори….беше коленичила. Не може да стои, защото кракът ѝ е счупен. Счупен от два месеца!!! Не е ходила на лекар и не е гипсиран! Лазеше – кракът зараства на криво… Има някакви психични проблеми…

Но не за нея искам да кажа…

На вратата до нея стоеше момченце – светла,сплъстена и рошава коса,едни големи кафяви очи. Облечено с тънка блузка и по джапанки с чорапи.Устните му посинели от студ…

Протегна към мен трепереща ръчичка свита в юмрук и я отвори…в шепата си държеше няколко жълти стотинки. Едвам ми продума: ,,Ще ми купиш ли хляб?“

В първият момент не осъзнах какво ми каза и влязох в апартамента… Още с първите крачки изпаднах в тотален шок… голи стени с изпокъсани и мръсни тапети, празни стаи с разхвърляни мръсни дрехи по циментов под… В едната стая легло с толкова мръсни завивки,че и куче не би легнало там. В ъгъла гърне пълно с урина…една маса отрупана с празни съдове и няколко детски играчки…

Влязох в кухнята – същата картинка. Мръсни шкафове с разкривени и разтворени вратички пълни с празни и смачкани кутии от лекарства и мръсни чаши. Хладилникът с паяжини вътре… Никъде не се виждаше някаква храна…троха хляб нямаше…

В този момент осъзнах какво ми каза детето на вратата: ,,Ще ми купиш ли хляб?“

Думите избухнаха в главата ми…подкосиха ми се краката!!! Та то беше гладно!!! И не искаше пица,торта или някаква глезотия, а ХЛЯБ….6 годишно дете….

Исках да говоря с него! Исках да го прегърна!Исках да не се случва това!Исках да съм си го измислила!

Попитах го ,,Гладен ли си?“….

Сведе очички и тихо каза: ,,ДА“.

„Кажи какво ти се яде? Какво искаш да ти купя?“- невярваща още и очакваща друг отговор попитах аз.

ХЛЯБ – отново тази пареща и тежка дума – ХЛЯБ.

Не издържах и се разплаках…избягах от стаята…не исках да разбира и вижда как го съжалявам….Мъката ме стисна за гушата.Не можех да дишам.Гняв,съжаление,ужас… всичко това изпитвах в този момент…

Напазарувахме и се върнахме при тях…

Имаше кремчета, сокчета, шоколад…но не ги погледна…грабна кренвиршите и ги гушна като скъпоценна вещ…

В едната ръка с кренвирш,а в другата заветния ХЛЯБ…на три хапки изяде филията…озверяло от глад!!!

Шест годишно дете с една мечта ,,ХЛЯБ„.

Пиша и сълзите ми капят…

Защо? Защо? Защо тази невинна душичка трябва да изпитва това? Защо това мило създание, още неосъзнато трябва да страда? Защо допускаме това да се случва?

Защо и как стигнахме до това?

Отговор не намирам…

Оттук до края на живота ми ще ме преследва тази дума…

ХЛЯБ – не просто изречена, а изписана в очите на едно шестгодишно дете!

ХЛЯБ

(Работим по случая. Детето вече не е гладно. Носим му храна. Събираме информация, за да може да вземем правилното решение. Съвсем скоро ще стане ясно какво ще се случи. Ще ви уведомя.)

Йоана Иванова

Източник: https://www.dunavmost.com/

ЧЕТИ САМО АКТУАЛНИ НОВИНИ http://10bg.eu/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Харесай ни във Фейсбук