Станимир Стоянов: В – като Вирус, В – като Война
Станимир СТОЯНОВ основател на Международна академия за високи постижения „Сър Исак Нютон“ На 1 декември писателката Здравка Евтимова („Кръв от къртица“) по повод на способността осмислено да се чете, сподели пред „Труд“ следното: „Ако си подготвен в дадена сфера, ти ще прочетеш много по-дълбоко, с много повече разбиране написаното… Затова нека онези, които могат да […]

Станимир СТОЯНОВ

основател на

Международна академия за

високи постижения „Сър Исак Нютон“

На 1 декември писателката Здравка Евтимова („Кръв от къртица“) по повод на способността осмислено да се чете, сподели пред „Труд“ следното: „Ако си подготвен в дадена сфера, ти ще прочетеш много по-дълбоко, с много повече разбиране написаното… Затова нека онези, които могат да четат написаното по-добре, да не запазват тази тайна от прочетеното само за себе си, а да я споделят с онези, които не могат да четат“.

Истината е, че да се четат умни и дълги текстове (а не прости постове) вече е умение, което изисква усилие. А за да бъдат разбирани, са необходими талант и търпение. В условията на дистанционно обучение огромно предизвикателство пред учителите е да мотивират учениците да развиват тези качества, без които утре шансът за високи постижения е много нисък.

Сега ние виждаме колко трудно вчерашните ученици – днешни политици, се справят с проблемите пред нацията и държавата. Една от причините – мнозинството от тях отдавна не четат, защото вярват че всичко знаят. Мъдростта „Човек се учи, докато е жив“, според тях, се отнася само за хората от народа, който ТЕ управляват.

Европейските политици, в т .ч. и нашите, ПРИРАВНЯВАТ ситуацията с пандемията от Ковид-19 КЪМ ВОЕННА. Говорят за война, битка, първа линия, блокада, лишения, жертви, помощи, оцеляване, извънредна ситуация и др. Причината е тривиална: извънредно положение – извънредни пълномощия – извънредно високи разходи, т.е. повече власт и повече пари. В същото време висок контрол върху гражданите, нисък контрол върху управляващите. Че кой политически елит не би се изкушил?

Трохи за шараните, „хляб“ за акулите и… никой няма да остане гладен. Така е в Европа, така е и у нас

А когато на „въоръжение“ дойдат ваксините и „войната“ бъде спечелена, се очаква да проработи известната максима, че „победителите не ги съдят“. Цената обаче ще бъде плащана – днес от малкия и средния бизнес, а утре – от всички младите европейци.

През седмицата писателят Калин Терзийски плахо припомни, че е имало ИСТИНСКА война и истинска блокада в Ленинград. „Това беше най-голямата и продължителна обсада, преживяна някога от съвременен град. Това беше период на най-тежки изпитания, страдания и героизъм, издигащи се до трагизъм и мъжество, почти недостъпно за нашите разбирания“, пише за онова време Харисън Солсбъри, американски журналист .

Ето няколко „тайни от прочетеното“ как са действали в условията на реална война и реална блокада тогава. Артилерийският обстрел на Ленинград започва на 4 септември 1941 година, блокадата е разкъсана на 18 януари 1943 година. От 12 септември поетапно започва намаляването на дажбите за храна. През декември 1941 година по официални данни дневният порцион за работници и инженерно-техническия персонал е 250 г хляб, 50 г месо, 50 г булгур, 50 г сладкарски изделия, 20 г мазнини; за деца (до 12 г.) – 125 г хляб, 13,2 г месо, 40 г булгур, 40 г сладкарски изделия, 16,6 г мазнини; за служащи/чиновници/ – 125 г хляб, 26,6 г месо, 33,3 г булгур, 33,3 г сладкарски изделия, 8,3 г мазнини.

При нашата „война“ с вируса най-много намазаха филията чиновниците. Трохите отидоха при работниците и бизнеса. Изводът си направете сами!

В книгата си „Блокадата на Ленинград“ Д. Павлов пише: „За да напълнят празните си стомаси и да сподавят с нищо несравнимите страдания от глада, жителите прибягваха до различни методи за набавяне на храна: ловяха врани, яростно преследваха оцелелите котки или кучета, изваждаха от домашните аптечки всичко, което можеше да се използва за храна: рициново масло, вазелин, глицерин; варяха супа и пача от туткал…Намаляването на хлебната дажба за късо време се отрази пагубно върху здравето на хората. Работниците, служащите и особено неработещите започнаха да изпитват остър глад… Животът напускаше изтощеното тяло. Смъртта застигаше хората в различно положение: вървейки по улицата, човекът падаше и повече не ставаше, лягаше да спи у дома и заспиваше навеки, често умираха край машините. Трудно бе да се погребват мъртвите: транспортът не работеше. Обикновено ги откарваха без ковчег, върху шейничка…“. По различни оценки от глад и студ по време на блокадата умират между 700 000 и 1 000 000 ленинградчани.

В тия опустошителни дни има учени, които умират от глад до чували с пшеница, ръж, царевица, ориз и много други булгурени и бобови култури. Става дума за сътрудниците на ленингродския Институт по растениевъдство. Под ръководството на световноизвестния Николай Вавилов преди войната в него е събрана безценна колекция от над 100 000 различни образци от семена от 118 страни в света.

Учените организират денонощни дежурства за охраняване на растителния генофонд. В тях участват всички сътрудници без изключения

Десетки запалителни бомби са обезвредени с ръцете им. Но 28 души от защитаващите семената умират от глад. „Всички тия хора до последен дъх се интересуваха от съдбата на колекцията и когато им казваха, че тя е невредима и я пазят, гаснещите им очи се озаряваха от блясък“, свидетелстват очевидци от онова време.

Ето още една история – за артисти. Ленинград. Декември. В три следобед температурата е минус 25 градуса. В залата на оперетния театър – около минус 15. Спектакъл – оперетата „Роз Мари“. Залата пълна с хора – кой с какво навлечен. На сцената изпълнители и балерини – с леките си сценични облекла. От глад и изтощение много от тях в антрактите припадат. Но след звънеца са на сцената отново. В „разгара“ на действието – сирена за опасност от бомбардировките . „В тия случаи – разказва Павлов, обявяваха антракт, отвеждаха публиката в скривалището, а артистите с грим и костюми, въоръжени с клещи за изхвърляне на запалителни бомби, се покатерваха на ледените покриви и започваха да дежурят. След сигнала за отбой зрителите изпълваха залата, а артистите слизаха от покрива и продължаваха прекъснатата игра“.

Накрая – най-удивителното!

Въпреки студа, глада, изтощението, недостига на гореща вода, сапун и медикаменти в обсадения през 1941 година Ленинград епидемии няма!

Няма и през пролетта на 1942 година, когато условията за избухване на инфекции са най-благоприятни. Властите считат, че причината е добре организираният санитарен режим и волята на ленинградчани, които въпреки глада и студа, изпълняват обществените си задължения, чистейки улици, дворове, стълбища, мазета и канализации…Воля, проявена по време на истинска война!

Всичко това отваря голямо поле за въпроси. Струва ли си да треперим, вярвайки че медицинската криза, предизвикана от виртуално преекспониран вирус, е еквивалент на истинска война? Така както отърва на високо овластени и високо заплатени бюрократи, насаждащи страх и ограничаващи гражданските ни свободи и деформирайки традиционния ни начин на живот?

Хубавото е, че реалният Живот винаги побеждава Войната – и истинската, и измислената.

Източник: http://epicenter.bg/

ЧЕТИ САМО АКТУАЛНИ НОВИНИ http://10bg.eu/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Харесай ни във Фейсбук