Проф. Трендафил Митев: „Македонският език“ е бил наложен с декрет в Скопие от комунистическата власт
Трендафил Митев е доктор на историческите науки.Негови са трудовете „Налагането на личния режим на княз Фердинанд и социалдемокрацията в България“ от 1981 година, „Генерал Георги Вазов: Военно-политическа биография“ и „Генерал Никола Иванов: Военно-политическа биография“ (1985). Специализира в Киев, Санкт Петербург, Краков, Южноилинойския и Станфордския университети.Автор на десетки научни монографии, сред които „Македонобългарският Централен комитет в […]

Трендафил Митев е доктор на историческите науки.
Негови са трудовете „Налагането на личния режим на княз Фердинанд и социалдемокрацията в България“ от 1981 година, „Генерал Георги Вазов: Военно-политическа биография“ и „Генерал Никола Иванов: Военно-политическа биография“ (1985). Специализира в Киев, Санкт Петербург, Краков, Южноилинойския и Станфордския университети.
Автор на десетки научни монографии, сред които „Македонобългарският Централен комитет в САЩ (1918-1919)“, „Българската емиграция в Америка и борбите за освобождението на Македония“, „Документи за Македония на българската емиграция в САЩ, Канада и Австралия (1900-1945)“ и др.

От 1995 година е член на Македонския научен институт и негов председател от 2008 до 2014 година. Професор по политология в УНСС.

Проф. Трендафил Митев

документ

В зачестилите реакции от Скопие във връзка с условията на българския парламент за членство на РСМакедония в ЕС много се набляга на необходимостта да се уважава „естествения избор“ на народа в Северна Македония да говори на своя „македонски език“ и да пише на македонската си азбука.

Документът пред нас обаче разкрива една съвсем друга реалност. Оригиналът се съхранява в градския архив на Битоля. В съдържателно отношение неговият текст е двусъставен. Сърцевина на информацията е Писмо № 2625 от 6 май 1945 година, подписано от министър председателя на ФНРМ – Лазар Колишевски и министъра на просветата – Н. Минчев. А втората част съдържа указания на просветното министерство в Скопие как точно да се изпълнява правителственото постановление.

Запознаването със съдържанието на този оригинален документ води до следните изводи:

Първо, в науката е доказано, че на 2 август 1944 г., в манастира „Прохор Пчински“, на първото заседание на АСНОМ (Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония  – бел. ред.) е издаден декрет за създаването на „служебен“ македонски език, който „да влегуе веднага во сила“. В резултат, за една седмица (от 23 ноември до 3 декември 1944) 10 учители, 1 поет и 1 политик решават как да изглежда новата „македонска азбука“ – графичната система за изписване съдържанието на думите в новия „македонски език“. От горния документ обаче се вижда, че през есента на 1944 година практически  не е било възможно този език да „влегуе веднага во сила“!?

Процесът реално започва едва в края на май 1945 година. И то не по „естествения избор на македонския народ“, а с декрет подписан лично от премиера Л. Колишевски и министъра на просветата Н.Н. Минчев. Защо?

Защото през есента на 1944 г. учебната година в училищата на Македония е започнала и практически е било напълно невъзможно новият език и неговата писменост „да влегуе веднага во сила“. Болшинството от учителите не се познавали новата политизирана азбука измислена от ЮКП, а децата са пишели с Кирилицата текстове на български език. По същите причини новата писмена система на езика не е въведена и през януари за втория учебен срок. Затова през май 1945 г.  Л. Колишевски се разпорежда (а в края на месеца заповедта му влиза в сила): през лятото учителите да изучат новата азбука, та от есента да я въведат в училищата. Това твърдение се доказва от чл.2 на правителственото решение, в което е записано черно на бяло: “Ово решение влегуе во сила от денот на обявяванието“. А този ден на „обявяването“ е 21 май 1945 година!

Второ, за какъв „естествен избор“ на македонския народ може да се говори в този случай, когато в документа се казва изрично, че на учителите се „изпракя Решението на Народната влада (правителството) на федерална Македония за македонската азбука“? След което е изписано и самото „РЕШЕНИЕ за македонската азбука“. С неговия чл. 1 правителството обявява, че „Македонската азбука има 31 букви. Тие са…“ и следва изписване графичния образ на буквите. Първо в ръкописен вариант, а след това и като „стампани букви“(печатни букви). Тази процедура доказва по неопровержим начин, че македонската азбука е наложена по чисто административен път със заповед на комунистическото правителство. От май 1945 г. то определя с какви буквени знаци учители, поети, писатели и учени трябва да изписват в бъдеще резултатите на своя интелектуален продукт.

Трето, особено важно е да се отбележи, че комунистическата власт решава и заповядва точно кои са и „новите букви в азбуката“, въведени от комунистическото правителство. (Те са изброени – „г“ и „к“ с „акцентен знак“, плюс „s“, “ль“, „ю“ и латинското „y“). Така правителството в Скопие изрично декретира: точно какви нови букви ще се използват в новосъздавания „македонски език“ и коя от тях какво ще замества от Кирилската (българската) азбука; над коя от нововъведените букви трябва да се поставя „акцентен знак“ и пр. На практика въпросните нови писмените знаци са заимствани от сръбската азбука – Караджицата.

Целта е ясна – дори зрителният образ на изписания текст на новия „македонски език“, измислен от комунистическата власт в Скопие, е трябвало да се различава от класическия облик на една страница, изписана с българската азбука.

Четвърто, не е необходимо дълго взиране в текста на документа, за да се установи, че дори през май 1945 година правителството на Л.Колишевски все още пише своите официални документи на БЪЛГАРСКА ПИШЕЩА МАШИНА. Това се доказва по неопровержим начин от липсата на печатни знаци (в използваната пишеща машина) за онези букви, които се вкарват тогава като нови елементи в графичната система на „македонската азбука“. Поради това те е трябвало да се дописват на ръка, с мастило. И то в значително по едри измерения, за да се забележат и запомнят от онези, които ще изучават и преподават новата азбука. Същото важи и за „акцентните знакове“. Те също са липсвали в българската пишеща машина, използвана от правителството Л. Колишевски, та е трябвало и те да се изобразят ръкописно със синьо мастило. Колко жалко и смешно е след това да се твърди, че „македонският език“ и неговата графична система са естествено възникнала културна реалност, базирана върху вековна духовна традиция в Македония, която при това е била свободен избор на македонския народ!? Ако такава традиция е съществувала и преди 1945 г., къде са тогава „македонските“ пишещи машини след Втората световна война? Защо е трябвало да се използва българската пишеща машина!? Ако правителството на Л. Колишевски е писало поне на сръбска пишеща машина, то е можело да прикрие някак си по-майсторски безпрецедентната културна манипулация, извършвана от комунистическата власт в Скопие през 1945 година?

Пето, в допълнение към правителствения декрет министерството на просветата  в Скопие заповядва в лексиката на новосъздавания „македонски език“ да се изхвърли употребата на твърдата гласна „ъ“ в думите. Нещо повече, дават се дори задължителни примери, как трябва да се пишат по нов начин думите в македонския език без „ъ“: вместо „сърце“ – да се пише „срце“; вместо „дърво“ – „дрво“; вместо „кръв“ – „крв“; вместо „смърт“ – „смрт“. Целта е очевидна: да се прокарва разграничителна бразда между западните български говори и диалектите на българския език в Македония. А най-важното в този случай е, че комунистическата власт, а не друг, създава с декрета си, дори думите които трябва да влязат в новия македонски език!? В края на документа се разпорежда категорично „горното да се съобщи“ веднага от учителите, а те на свой ред да го преподават  „на своите ученици“.

Изводите се налагат от само себе си: Македонската азбука, като графична система на македонския език, навлиза в живота на хората в РСМакедония през лятото и есента на 1945 година.

В този процес няма естествен избор на народа, а е налице творение на комунистическата власт, защото и азбуката, и лексиката на новия език са измислени и заповядани с правителствен декрет. Тази процедура разкрива целия примитивизъм, с който са боравили слабо грамотните комунистически диктатори в Скопие след Втората световна война. Защото в стремежа си да се разграничат от българската книжовна цивилизация, те предлагат една крайно огрубена лексика от типа на „срце“, „дрво“, крв“, смрт“ и пр. С нея македонският диалект се архаизира, загубвайки красотата на думите, осигурена от естественото развитие на литературния български език през вековете.

На този фон е логично да се запита: защо не са създадени отделни австрийски, белгийски, американски, кипърски, мексикански, бразилски, аржентински и т.н., и т.н. езици? Нали и там се създават „други държави“? Защо? Какво е загубил народът в Австрия от това, че говори немски; в САЩ заради употребата на английския; в Кипър, където се говори гръцки; в латиноамериканските републикиq използващи испански или португалски? Нищо не са загубили, но тези държави са строени от цивилизовани народни водачи!? РСМакедония, макар и като отделна държава, щеше да спечели много повече, ако беше запазила естествено съществуващия български език между населението, чието словесно богатство се говори и развива близо хилядолетие и половина!

И да кажем най-важното: след като комунистите в Скопие са ликвидирали една шеста от буквите на Кирилицата, замествайки ги с писмени знаци от Караджицата, интелигенцията на такава държава няма никакво право да претендира, че на нейна територия се е родила и развивала третата писмено книжовна цивилизация в Европа (след гръцката и латинската) – старобългарската! Това е станало в границите на Първото българско царство! А новият език е бил наложен с декрет в Скопие от комунистическата власт!

Източник: http://epicenter.bg/

ЧЕТИ САМО АКТУАЛНИ НОВИНИ http://10bg.eu/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Харесай ни във Фейсбук