Проф. Александър Маринов: Каква е разликата дали изборите ще са на 28 март или 28 май?
Проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при държавния глава, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България” – Изборите трябва да са 28 март. Те трябва да бъдат проведени в срок с доставени и лицензирани машини, с всички мерки, които да гарантират правото на всеки българин на вот и да минимизират […]

Проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при държавния глава, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

– Изборите трябва да са 28 март. Те трябва да бъдат проведени в срок с доставени и лицензирани машини, с всички мерки, които да гарантират правото на всеки българин на вот и да минимизират риска за неговото здраве. Това съобщи държавният глава Румен Радев, и думите му предизвикаха лавина от коментари: от „Датата 28 март е абсурд“, защото по Конституция, срокът включва 2 месеца до 29 май, та до „Изборите не трябва да се отлагат“. След като през цялото лято политици от целия спектър настояваха за предсрочни избори, в последствие наругаха проф. Михаил Константинов за припомнянето му, че Конституцията дава широк времеви диапазон, сега започнаха да се мултиплицират гласовете за неподходящата всъщност първа дата 28 март и да се търси възможност за отлагане след нея. Защо посочената от президента първа възможна дата за парламентарни избори предизвика негативните реакции? Проф. Маринов, с датата 28 март подарява ли президентът четвърти мандат на премиера Борисов?

– Не знам, кой го е измислил това нещо. Разбира се, всеки има възможност за всякакви интерпретации, предположения, твърдения. Не виждам, каква е разликата, дали изборите ще са на 28 март или на 28 май, и какво оттук може да произтича за министър-председателя. Според мен, въпросът е съвсем ясен, той не е свързан с някаква изгода, тъй като всеки, който днес би заявил, че може да прогнозира със сигурност, каква ще бъде ситуацията след 4 или 6 месеца, и на тази основа да калкулира кой би има полза, или е много самоуверен, или притежава някакви свръхестествени способности. Въобще искам да кажа, че у нас има някаква склонност да се правят сметки, такива бакалски сметки за това кой би имал полза от един или друг вариант на развитие на събитията, вместо да се разсъждава за това, че първо, трябва да се спазва Конституцията и законите, и второ, основната отговорност за това е на институциите. В дадения случай се търси под вола теле. Истината е, че не би имало никакъв проблем изборите да се проведат в този срок, ако институциите си бяха свършили работата. И аз говоря на първо място за парламента и парламентарното мнозинство, след това правителството и след това ЦИК.

– Основните критики са, че предизборната кампания трябва да мине през февруари-март, когато времето ще бъде съвсем неподходящо и на практика такава изобщо няма да има, и съответно да бъде в условията на коронавирус, което допълнително ще намали избирателната активност.
– Аз не съм убеден, че ако изборите са с месец или два по-късно, коронавирусът ще си отишъл. Може би ще се уплалшил от нашите избори, въпреки че нашите избори понякога наистина са нещо, което може да впечатли, хайде да не уплаши. Аз не виждам абсолютно никакъв проблем от гледна точка на периода, от гледна точка на пандемията. Много често се казва и отдавна вече, може би 9 месеца говорим за това, че трябва да свикнем да живеем с тази пандемия, взимайки всички необходими мерки. Изборите не са нещо кой знае колко по-различно от всички неща, които ние вършим и трябва да вършим в живота си: да работим, да пътуваме, да общуваме, да произвеждаме, да потребяваме.

Изборите са една от човешките дейности. Тя не е някакво свръхестествено или изключително напрежение. Аз, между другото, не си спомням през последните години предизборните кампании да са били толкова оживени, толкова наситени с всекидневно общуване, че да кажем сега, че нещо ще попречи на хората. Изборите са си като избори.

И аз преди всичко искам да подчертая, че се търсят различни претексти, за да се прокарат някакви интереси или евентуално някакви оправдания. Това е за мен обяснението. Иначе не мога наистина да разбера, за какво толкова става въпрос. А че държавата не е готова да проведе изборите в съответствие с необходимите стандарти, това е абсолютно вярно. Но първо, това се дължи на упоритото нежелание на парламента да предприеме необходимите промени в законодателството. И аз говоря не само за някакви промени, които са специфично свързани с пандемията, говоря за промени, които отдавна се коментират, на думи почти никой не ги отрича или не ги отхвърля, а просто умишлено се саботира тяхното провеждане.

– Кои са те?
– Ами което искате вземете. Сега всички говорят за дистанционно гласуване, най-после узряхме за това, което правят много държави по света от 100 години насам – за гласуване по пощата и т.н. Ами много е ясно, че в сегашния си вид Изборният кодекс не позволява такова гласуване. А между другото, наистина помня, че независимо от съпротивата на някои политически сили, много отдавна се поставя въпросът за активната регистрация, която би свела до приемлив минимум различните фалшификации и измами с избирателните списъци.

Същото важи и за машинното гласуване. Още повече, че много отдавна се говори за това, че въпросното машинно гласуване трябва да се осъществи не с допотопните машини, които се опитват да ни пробутат, а с оптични скенери, както се прави във всички страни по света. Това е малко по-скъпо, но има редица други преимущества и т.н. Тоест, ние не сме в ситуация, когато трябва да импровизираме, да измисляме някакви невероятни нови начини на правене на избори, както виждате, случват се по света, макар и със затруднения, случват се, правят се избори, някъде ги отлагат, някъде не ги отлагат. Какво толкова фатално има, че държавата ще се понапъне малко да си свърши работата? А сега се коментира и се прехвърля топката от едни в други ръце, или горещия картоф, както искате го наречете, за това да кажем как ще гласуват карантинираните, и как щели да измислят нещо подобно на преносими урни и т.н. Нещата си имат решения, тези въпроси трябва да се решат. Но вие виждате, че това бледо подобие на парламент, с което ние разполагаме, няма никакво желание да си свърши работата. Това е истината, а другото всичко са някакви претексти и оправдания да не се свърши работата.

– Проф. Маринов, казахте, че се търси под вола теле. Кое е телето под вола?
– Телето е мечтаното подобряване на начина на провеждане на изборите в България. Това е любимото ни теленце, което ние се надяваме да видим, най-после тази планина, която се напъва, да не ражда мишлета, а да роди една нормална нормативна уредба и институционална структура, която да проведе най-после едни честни, и свободни, и демократични избори. Това е. А иначе, че тези, които се оправдават и лансират най-различни такива смели хипотези, очевидно, че аргументите им куцат. Очевидно, че се преследват други цели. А сега всеки какви цели ще преследва, разбира се, си е негова работа.

– Проф. Маринов, нямате ли впечатление, че са започнали атаки срещу президента Радев? От всички посоки по всякакви поводи.
Александър Маринов: Аз смятам, че атаките срещу президента започнаха още преди да встъпи в длъжност. Не виждам никаква съществена промяна в това отношение. Може би с някои малки уговорки. Кога са спирали да го атакуват управляващите – нито за миг.
Но сега атаките не идват само от управляващите, те идват и от опозицията, дори от партията, която го излъчи за държавен глава.
– Е, след като атакуват президента, предполагам, че с нещо той ги плаши, чувстват се застрашени. Аз нямам обяснение, защо биха могли да го атакуват политическите сили извън управляващите. Освен, ако не се боят от него по някаква причина. Но вижте, вече почти 4 години, така да кажем даже 4 години президентът е обект на такива атаки. Какъв е резултатът от това – резултатът е, че той има доверие и подкрепа от обществото колкото всичките тези, които го атакуват взети заедно. Ако това е резултатът от атаките, нека да атакуват, какво страшно има?

Проблемът е, че няма аргументи, това е бедата на българската политика. Но нека да кажат, ако искат да атакуват президента, да посочат някакви аргументи. Само че това не се получава по една много проста причина: причината е, че аргументите на президента се ползват с широка обществена подкрепа, а аргументите на тези, които го нападат, не се ползват от подкрепа. И при това съотношение на нещата ясно е, как ще завършат атаките.

– Ще размисли ли държавният глава за вече съобщената дата – 28 март, дата за парламентарните избори?
– Не мога да ви кажа, не знам, не съм обсъждал с него този въпрос, а и още няма акт. Но както знаете, президентът не е от хората, които сменя мнението сутрин, обед и вечер, за разлика да кажем от министър-председателя и други български политици. Така че предполагам, че след като той е обявил, че ще търси възможно най-ранна дата, това не е някаква приумица или израз на настроение. Ако допуснем, че изборите са редовни, тоест, ще бъдат проведени на такава дата, която може предварително да се насрочи от сега, то предполагам, че това е напълно в унисон с желанието на голяма част от обществото това управление да приключи колкото е възможно по-бързо.

– А кой и защо се страхува от Румен Радев?
– Е, това е въпрос на предположения. Разбира се, ясно е, защо се страхуват управляващите – страхуват се, защото той поставя проблеми и предлага неща, които не се вписват в техните представи за правене на политика, за управление на държавата и за използване на властта. Така че те от него се страхуват. Още повече, че в прекия сблъсък преимуществата са изцяло на негова страна. А другите защо се страхуват, това е вече въпрос на по-сложно обяснение. По принцип атаките могат да се дължат и на различни причини, не само на страх, не само на завист. Понякога в политиката, особено в българската политика важна роля играе интригата. Така че особено когато става дума за политици, които нямат достатъчно висока класа, те са податливи на интриги и на интригантство.

– Много странно, какво ще се спечели от интрига със замесването на президента?
– Очевидно е, че този, който се подаде на такава интрига, няма да спечели. Ще спечелят тези, които не могат да победят президента в директен сблъсък и се надяват да постигнат това чрез задкулисни и нечестни комбинации.

– Подмолни комбинации?
– Да, разбира се. Само че това е, според мен, много погрешно допускане. Няма да спечелят. Не мисля, че ще спечелят по една много проста причина: те не са разбрали все още или не могат да разберат, че този човек е президентът и какъв е неговият стил на мислене и на поведение.

– А той има ли ориентир в ситуацията? Държи ли този ориентир пред себе си?
– Смятам, че неговата линия на поведение, линия на мислене е ясна и последователна. Трябва да се излезе от кризата, която сме затънали като общество, и тази криза не е само и дори не е главно здравна криза. Напротив, другите кризи, другите беди, които преживяваме, които се натрупаха с години, години наред, са в основата на това ние много трудно и на много тежка цена да преодолеем здравната криза. А иначе има много други неща, които той неведнъж е посочвал, и които предлага да се променят. И това вероятно е основната причина за атаките и за ненавистта срещу него от страна на хората и силите, които не искат, нищо съществено да не се променя.

– А кой иска да опитоми Румен Радев?
– А, да го опитоми?

– Да. Нали знаете за малкия принц и лисицата: „Опитоми ме“.
– Да, само че там лисичето е малко по-друг персонаж. Знаете ли, за мен е много странно, че има още хора, които смятат, че могат да го опитомят, по една проста причина, пак казвам, 4 години са достатъчно време, за да се разбере един човек какво представлява. Този президент за разлика от други български политици няма как да бъде опитомен, защото не държи просто да получи някоя по-тлъсто парче месо или кокал, нито може да се уплаши от тоягата. Защото знаете, че това са двата начина на опитомяваме: с жестокост и с приласкаване. Нито едно, нито другото работят. И би трябвало тези, които си мислят, че могат да го опитомят, да са го разбрали това нещо. Нито могат да го уплашат, нито могат да го подкупят, ако се изразя така по-директно. Това е очевидно.

И между другото, тази негова природа, тази негова същност е в основата на широкото одобрение и доверие в него. Много широки слоеве от българското общество разбраха, що за човек е той. Това не означава, че той е непогрешим, това не означава, че няма слабости – всеки човек има слабости. Обаче тук става дума за нещо друго – става дума за тези вълци с овчи кожи, каквито съставляват българския политически елит, които се правят на питомни, или се правят по-точно на слуги на народа, а ръфат от неговата снага. Президентът Радев не е такъв човек, може би защото не е от това котило. И това се вижда. Разбира се, както знаете, нито в България, нито по света това гарантира успех в политиката. Но просто той е такъв, какъвто е. Доколкото аз го познавам, той няма да се промени, няма да се приспособи по начина, по който се приспособяват обикновено българските политици. Надявам се, че това ще е за добро за страната ни най-вече.

– Рано ли е да се говори за възможност за подкрепа за издигане за следващ мандата на президента?
– Какво да ви кажа? Сега, по принцип за президентските избори е малко рано да се говори поради няколко причини: първо, защото те са далеч, второ, защото преди това има други избори, които вероятно ще имат важно значение за развитието на страната, трето, защото има още неща, които трябва да се направят. Защото тази подкрепа, за която вие говорите, тя не би трябвало и няма да бъде подкрепа просто за една личност, независимо от достойнствата му. Тя ще бъде подкрепа от страна на обществото, подчертавам, преди всичко от страна на обществото, а не от някакви политически групировки. Тази подкрепа ще бъде за някаква платформа, за някаква концепция и не само концепция, а и програма накъде да върви българското общество. И аз смятам, че във времето до президентските избори тази концепция ще се избистри в много голяма степен.

В близките дни ще бъде публикувана третата част от Проекта за национален стратегически документ. Тя ще бъде обсъдена, след това целият документ ще бъде представен на обществото, заедно с изключително полезните и интересни хиляди мнения и предложения, които постъпиха в хода на общественото обсъждане. Това е една възможна основа – тя не се изчерпва, разбира се, с тази платформа, за която говоря, това е възможна основа, според мен, за една голяма част от българското общество да се обедини около определени ценности и цели. И в този смисъл, разбира се, логично е подкрепа да получи човекът, хората, които са формулирали, а не други, противоположни или различни цели. Общо взето това е истината. Ние трябва да се научим да се обединяваме около конкретни, реални и честно формулирани, а не пропагандно заявени цели и намерения. Това е.

Освен всичко останало, ние ще имаме достатъчно възможности, когато хората решават дали да подкрепят президента или да подкрепят други кандидати за този пост, още по-важно бих казал – дали да подкрепят тази или други идеи и концепции за бъдещето на страната, хората ще разсъждават от гледна точка на делата. Не просто кой какво е казал, а кой какво е направил. И вече имаме достатъчно основания, оглеждайки се около нас, зад нас и в близко бъдеще, да направим извода докъде сме стигнали, какво е постигнато, как тези, които са управлявали държавата дълго време са изхарчили нашите общи пари, какво сме получили срещу тези наши пари, защото парите са наши, а не са на министър-председателя или на Министерския съвет и т.н. И общо взето тогава, в този период от около година ще стане ясно кой кого подкрепя и включително това ще важи като възможност и за политическите формации. Приемам, че съвсем логично е всеки в правото си да обмисля различни варианти.

Аз в никакъв случай не смятам, че някой е длъжен безропотно още от сега да си разкъса ризата на гърдите и да каже: „Ами Румен Радев и никой друг“. Защо, няма нищо лошо да има повче кандидати. Какво лошо има например това БСП да си обсъжда различни кандидати – нека да обсъждат различни кандидати, никакъв проблем, стига в един момент съответната партия или коалиция да изложи аргументи, които да убедят не някой друг, а избирателите. Нали все пак, ако допуснем това, което не ни изглежда много вероятно, независимо от някои перипетии, нали все пак си даваме сметка, че ако ръководството на БСП заяви на своите избиратели, че няма да подкрепи Румен Радев за втори мандат, нали все пак ще трябва да го обясни по някакъв начин? И мисля, че няма да е много лесно да го обясни, още повече, когато трябва да съпостави президента Радев с други възможни кандидати. Там ще трябва да се прави сравнение, а не просто да се каже: „Така решихме“. Така че всяка партия, всяко партийно ръководство ще направи този избор. И този избор не е важно да се харесва на един или друг от нас, важно е да се мисли как този избор ще бъде приет от избирателите, от гражданите. Защото през последните месеци стана доста ясно кой кой е в България.

Това не е ситуацията отпреди 5 години.

Според мен, много неща вече са ясни, и хората трудно могат да бъдат заблудени. А който реши да ги заблуждава, ще поеме значителен риск, може и да успее, не знам, не могат да бъда категоричен, но може и много зле да сбърка. Ще видим, ще разберем. В края на краищата няма чак толкова много дълго време да чакаме.

Източник: http://epicenter.bg/

ЧЕТИ САМО АКТУАЛНИ НОВИНИ http://10bg.eu/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Харесай ни във Фейсбук